Винаги, когато се готвя да прекарам деня в планината, пред мен изниква един въпрос - какво да сложа в раницата и как да не забравя нещо. Понеже обичам да прекарвам свободното си време някъде по билата и все гоня върховете на Балкана, традиционно в багажа ми трябва да има някои важни и не на последно място вкусни неща.

Планински водачи, алпинисти, най-обикновени туристи и заклети епикурейци: с много хора, влюбени в планината, съм си говорила на тема какво трябва да има в раницата, за да не ни завари неподготвени един, макар и кратък, преход. Без да претендирам за изчерпателност, ще ви споделя моите топ 3 важни неща, които винаги съветвам приятелите ми да носят в раницата си. Прочетете внимателно този списък! Той може да спаси живота ви или поне да ви предпази от глад, студ и неприятни емоции. И така:

ХРАНА! АМА НЕ Я ПЕСТЕТЕ!

Дали заради дългите години в университета, в които се изхранвах със сандвичи, или защото, както казва един приятел: И трици да си сложа в раницата, кача ли се над 2 хил. метра надморска височина, струват ми се като течен шоколад, но да имам сандвич в раницата и до ден днешен си остава класика. Стара класика, но за сметка на това пък - златна.

И все пак - ако искате да изненадате небцето си, имам едно предложение за вас - моят тотален летен фаворит - сандвич с леко крема сирене на Arla (страшно съм доволна от продуктите им, а лайт вариантът на това сирене е страхотен за мазане и има уникален млечен вкус).

Каква е рецептата: малко занаятчийски хляб с квас, Arla крема сирене, шепа киселец (този с червените дръжки е много крехък и дава много свеж вкус на сандвича), малко краставица. И воала - перфектният сандвич за планината е готов.

* Защо държа толкова много на сандвича ли? Ами защото няма по-вкусно нещо след 5,6 часа ходене.

Повярвайте ми! В допълнение - в раницата е почти задължително да си вземете:

- няколко ябълки (те се ядат първи, за да не тежат, а и стомахът се пълни с фибри, което си е доста полезно)

- банани (предпочитам бейби банани, защото имат по-малко нишесте, а и като порция са доста по-приемливи)

- шепа ядки и шоколад (има някои храни, които се хапват накрая на прехода или се оставят за момент, в който може да ви прилошее. Шоколадът и ядките са от тях. Затова ги носете в раницата, но не ги яжте веднага!

Леко, меко, удобно

Както в онзи виц за чукчите, които за първи път получили чаршафи, спали една вечер и казали: страхотно е, меко, леко, удобно, не е като мечата кожа, и аз да се включа със съвет на тема облекло. Това ще е кратък, но съдържателен абзац, който се състои в това да запомните да:

- си носите бъф, шалче или топла шапка. Наричайте го както искате, вземете каквато искате марка или материя, но си носете. Независимо колко е топло в града. По билото на планината е студено. Почти винаги.

- си носите ръкавици. Ако ще катерите върховете, по които сега още се вижда сняг, както е на Пирин, носете си дебели ръкавици. Важно е!

- независимо колко сте изкушени да си вземете огромна бутилка с вода - вземете по-малка, но се информирайте къде има чешми по пътя. Литър и половина в раницата е идеално решение, ако ще правите преход в пустинята. В българските планини (особено сега напролет) вода традиционно има.

- ветровка, мембрана, полар, фланелка. В тази последователност от зад напред - трябва да ги имате, не е оферта да тръгвате без тези дрехи.

Мечтата за върха и насладата от приключението

Дали има нещо, което е много важно да вземете с вас в раницата? Има! Смелост, мечти, добро настроение, щипка "това е опасно и внимавай" и една лъжичка "върни се, ако не се сигурен за пътя". Но освен това - челник с нови батерии, външна батерия за телефона и разбира се, нещо вкусно (извън задължителния списък), с което можете да се наградите, когато качите върха или пък решите да си починете в подножието на стръмния склон, докато другите катерят.

В раницата винаги трябва да има награда за добре свършената работа, така казваше моят треньор по ски навремето. Като малки си носехме в джоба по една, две домашни курабийки или парче кекс. Днес вече предпочитам сирене, за да може да си го хапвам с виното. Не, вие не си носете вино в планината, не е препоръчително или поне така пише в големите книги. Аз си взимам само колкото да ми прави компания за сиренето. Традиционно, когато взимам сирене за излет, купувам от слайсовете на Arla защото са опаковани по специален начин и издържат по-дълго време без да се съхраняват в хладилник.

*Никога, ама никога, когато говорим за приготвяне на храна за планината не си казвайте - това май няма да е нужно. Да имаш достатъчно хапване е много важно. Това не означава да не си приготвиш нещо интересно, като сандвич с крема сирене и киселец например. Но компромис с качеството и с количеството не бива да се прави. Така е и с живота, и с любовта, и с мечтите. Нали?

И да ви издам една тайна - ако сте фенове на ски-ралито, слагайте ските с колани, защото на високо все още става за каране!