Да, децата също стават жертви на стреса. И също имат нужда да споделят емоциите си. Понякога обаче не успяват да го направят. Как да им помогнете?

Напишете заедно поема
Децата обичат стихчета. И песнички. Можете да започнете с нещо лесно. Като поема за... щастието. Накарайте наследника си да ви опише какво за него е щастието или как се чувства в момента с малко думи и в рима. Започнете вие.

Нека ви напишат писмо
Ако говоренето в рима не е любимо, можете да напишете писмо. Моят син обича да пише писма. И да споделя за какво си мечтае. А това е страхотен ориентир за психичното му състояние.

Под формата на игра
Понякога децата най-лесно споделят, когато е под формата на игра. Предложете им да влязат в роля - например, да станат мама или тате, чичо доктор... И да споделят своите виждания за онова, което им се случва.

Използвайте флаш карти
За по-малките деца домашните флаш карти (с тъжни и усмихнати личица, например) могат да бъдат наистина добър начин за започване на разговор. А после всичко ще се случи много по-лесно. Според д-р Хелън Маккарти, клиничен психолог,ние можем да помогнем на децата да споделят чрез личен пример - първо спаделете вие, после помолете него...

Снимките също помогат
Разгледайте ваши общи снимки или снимки на ваши поднати. Нека детето ви опише някаква история или как се чувства. Това ще развие въображението му, а в процеса на разказване то ще сподели доста лични емоции.

Създайте си специално пространство за споделяне
Д-р Маккарти казва, че е много важно да осигурим безопасно пространство, в което детето може да сподели своите емоции и притеснения. Изслушвайте го. Уважавайте мнението му.