Пресилено е да се говори за есенна депресия при здравите хора. Но върху психическото състояние на човека влияят много фактори. Това влияние е по-сложно, отколкото сме свикнали да мислим, коментират психоаналитици.
Мнозина по себе си са забелязали, че с настъпването на по-хладното време всичко им става някак по-тежко.
Температурите падат, слънчевото греене става все по-кратко. Иска ти се по-рядко да излизаш навън – само по много важни причини. Психотерапевтите предлагат няколко метода за справяне с унинието през идващите все по-студени и мрачни месеци. Тук няма да говорим за патологичните депресии, обект на цяло научно направление в медицината. А за често срещаната апатия, която може да достигне и до депресия през студените месеци - едва ли има човек, който да не я е изпитвал.
Не студувайте
В ежедневието си ние вършим много неща – тичаме към работата си, там често е напрегнато, грижим се за семейството и т.н. А студът поставя допълнителни изисквания към живота. Например, трябва да се снабдиш с други, по-топли дрехи, да обличаш и събличаш по няколко ката. Променя се и съня ни, сякаш ни трябва повече, за да се възстановим. Нужна ни е и друга храна. Въобще – почти всичко се променя. Но сякаш в големите градове тези различни от летните потребности не се отричат до последно. Някои хора дори през дълбоката зима продължават да отричат, че животът изисква допълнителни усилия.
Излиза, че към цялото наше обичайно натоварване се добавя и друго, незабелязващо се. От тук идва и сложността. Когато се случва нещо, което осъзнато не забелязваме и не признаваме, стресът автоматично се повишава. Психолозите смятат, че за да се намали нивото на стрес, е важно да се признае, че през есента и зимата животът става по-сложен.
Те препоръчват студът и изменящите се външни условия да се включат във всекидневното ни „разписание”. През есента ние постепенно се адаптираме към предстоящата зима, сякаш инсталираме в себе си нов софтуер. Запитайте се колко процента вече сте инсталирали, какво още е нужно да „инсталирате”? В Дания например, хората не намират смисъл да се мръщят на лошото време. И в този сезон те намират занимания, които им са приятни.
Не пренебрегвайте допълнителните сезонни грижи
Когато стресът ни непрестанно се увеличава, ние незабелязано започваме да „изхвърляме баласт”. Отказваме се от такива рутинни действия като обуване на топли чорапи и дрехи, които отнемат повече време. Зарязваме спорта, все по-рядко се срещаме с приятели. Мислим си, че когато всичко се оправи, отново ще си възвърнем обичайния ритъм на живот, който ни е бил приятен.
Отлагането обаче е грешка. Когато се откажем от всичко, което ни помага да възстановяваме силите си, което изпълва живота ни със смисъл, ние незабелязано сменяме приоритетите си. Например, започваме да работим повече, или като обсебени висим в интернет, макар да си мислим, че така всъщност намаляваме натоварването си.
Когато ви е тежко – разходете се
Есента ни напомня, че като всички живи същества ние сме зависими от природните цикли. През хладните месеци организмът влиза в режим на съхранение на енергията. Ще започнем да се уморяваме по-бързо, Слънцето все по-рядко ще се показва, а общата атмосфера става все по-тъжна.
Първо правило: щом усетите, че ви става тежко и тъжно, станете и тръгнете на разходка. Независимо от времето, освен ако не е екстремално опасно. Ако няма парк наблизо, обикаляйте около офиса, още по-добре – по улиците. Разглеждайте витрините, вглеждайте се в хората с любопитните очи на дете. Не е опасно за кратко да поизмръзнете, изключително вредно е да се застоявате месеци наред и да се движите само от креслото до лаптопа.
Какъв е изводът за справяне с есенната апатия? Точно в есенните и зимните месеци не бива да се отказвате от онези дейности, които в по-топлото време са ви помагали да живеете в баланс и мир със себе си. Грешка е да си мислите, че нямате сили за това. Движа се, значи съществувам!
