След първата ѝ успешна кампания за народен представител Елисавета Белобрадова излезе от “Майко Мила” и влезе в 46-ото Народно събрание. А след като 23 МИР в София я избра като народния представител с най-много преференции, Елисавета си избра дрехи от любимите си секънд хенд групи, за да изглежда добре в парламента и да не ни излага, както беше обещала.

Това се оказа особен куриоз за българската политическа сцена и жълтите медии бяха безкрайно удивени как една депутатка може да търси дрехи и чанти в групи за дрехи втора ръка. Всъщност това не е никак скандално.
Скандалното е тъкмо обратното – да демонстрираш непремерено луксозни и екстравагантни брандове, да хвърляш хиляди левове за нови дрехи и обувки, без да си даваш сметка за въглеродния отпечатък, който оставят, да мислиш основно с какво ще излезеш на трибуната, вместо какво ще кажеш от нея. На това жълтите медии не обръщат внимание.
Но ние обръщаме. Затова Красимира хвана Елисавета на къс пас (това напоследък е доста трудно заради новата парламентарна кампания, от която е част) и я разпита за модата втора ръка, а покрай това – и за политическите приоритети първо качество.

– Опиши се с пет думи?
– Мрачна, неспокойна, енергична, изморена, непрекъснато мислеща дали не е забравила да направи нещо.
– Опиши основните си каузи и защо реши да станеш политик?
– Децата са основен фокус на работата ми в политиката. А като кажем “деца”, това значи и родителите им. Това са темите, с които органично се занимавам от години – детско образование, социална политика, деца с увреждания, облекчаване на работещите родители, особено жените, подкрепа на държавата за работещите семейства. Смислена, практична политика, която да влага средства, където има нужда.
– Каза „практична политика“, затова ли носиш втора употреба дрехи и не се срамуваш от това?
– Втората употреба дрехи съставлява сериозна част от гардероба ми и докато не влязох в политиката, не знаех, че трябва да се притеснявам от този факт и едва ли не да се срамувам. Пестя средства, по-екологично е, създавам си приятелства покрай това. Жълтите медии подхванаха тази тема с цел да ме „омаскарят“ и реших да ги уважа с няколко снимки на гардероба си с дрехи, придобити „втора употреба“ – купени или подарени.
– В какви дрехи се чувстваш най-удобно?
– Дънки, маратонки, суитчър.

– А най-неудобно?
– Неудобството в голяма степен е вътрешно усещане. То е свързано не само с дрехите, а и с обстановката, с хората, с които се намираш. Високите токчета не ме притесняват, както и тесните поли, нито нищо, което е подходящо за моята възраст. Това, което ме притеснява, са дрехите, които „не са за мен“ и не се чувствам в тях комфортно.
– Какъв беше “стилът” ти преди децата и след тях?
– Стилът ми винаги е бил един и същ – спортен, дори не мога да кажа спортно-елегантен. Винаги съм се обличала много спортно, защото винаги съм бързала много и работата ми в голямата си част е била физическа. Но и токчетата са чудесен вариант.
– В парламента не е като на улицата или поне се надяваме да не е. Как трябва да се облича един народен представител? Какво не трябва да виждаме там?
– Народният представител трябва първо да се облича чисто, спретнато и официално. Това е въпрос на уважение към всички хора, които са си дали гласа за него. Истината е, че „официално“ се промени в последните години и стига човек да може да се облича достатъчно добре, е възможно да бъде официален и в хубав костюм и кецове. Възможно е да си официален и уважителен в малко по-удобен вариант на облекло.
Но при всички случаи от личността ти трябва да струи това отношение, че си народен представител и представляваш народа. Не представляваш колко пари имаш в банковите сметки, не представляваш Dolce & Gabbana или Gucci, нито представляваш собствените си, понякога екстравагантни, вкусове.
Народният представител е задължен на избирателите си, затова не трябва по никакъв начин да допуска да ги излага. И като казвам “избирателите си”, имам предвид абсолютнo всички граждани, защото веднъж като станеш народен избраник, ти в края на краищата представляваш всички хора и най-вече обществения интерес. Трябва да си облечен като човек, който уважава обществения интерес.

– С какво ти се наложи да се разделиш, влизайки в парламента? Какво ти носи и взима работата там?
– Много ми е трудно да го призная, защото звучи малко като каприз, а никак не бих искала да звуча капризно, защото да си народен представител е чест. Но това, което ми „взе“ работата като народен представител, е движението. Нямам възможност да спортувам, понякога сме затворени по 8 часа на закрито и на изкуствено осветление. Не съм си давала сметка, че откакто работя, аз всъщност работя много физическа работа.
Във фондация „Майко Мила“ е имало месеци, в които сме работили денонощно, мъкнали сме кашони, зареждали сме базари, етикетирали сме играчки на майки на деца с увреждания и т.н. Общо взето, работата ни винаги е била много физическа. В медията „Майко Мила!“ сме снимали с теб, Красимира, много видеа, когато сме писали сценарии или всякаква креативна работа, която сме вършили, сме я вършили навън, защото ти ненавиждаш да си на затворено, винаги ти е задушно. Общо взето винаги сме или навън, или постоянно се движим, влизаме, излизаме, сядаме в някое кафене да свършим работата.
Никога досега не ми се беше случвало работата да е толкова статична. Оказа се, че това е огромно предизвикателство за тялото ми, за физиката и за психиката ми. В следващото Народно събрание се надявам да намеря ритъм и начин да мога да съвместя спорта и някакви упражнения с това, защото всъщност стресът, когато си вътре, е огромен. И единственият начин да се пребориш с него е някаква физическа активност. А когато си майка на три деца, да намериш време и за спорт вече изглежда налудничаво.

– Знаем, че си фен на групите за секънд хенд мода. Защо, какво те води там?
– Като начало, харесва ми факта, че мога да си взема нещо качествено, за което да не дам много пари, защото не мога да си го позволя с това домочадие и хилядите курсове по рисуване, атлетика, английски и химия. Второ, това е място, където други хора са избирали неща и това скъсява процеса ми по придобиване на приятна дреха.
– Децата ти носят ли секънд хенд дрехи?
– Да. Едното носи всички дрехи на детето на Малиновата Оля. Мога да каже, че Оля отгледа най-малкото ми дете. По-малката ми дъщеря няма абсолютно никакъв интерес към дрехите, насила ѝ купуваме някакви от магазина за по-бързо.
Най-голямата ми дъщеря носи предимно„трета ръка“ дрехи, защото носи моите дрехи. Обикновено като я видя, се оказва, че е облечена с моите дрехи, без дори да съм ѝ позволила. Но тъй като пък те от своя страна са секънд хенд, значи можем да ги броим за трета ръка.
– Коя жена политик в световен мащаб следваш като облекло или ако няма такава – кои са най-добре облечените жени политици?
– Не мисля, че следвам някого като облекло, най-малкото защото не мога да си позволя стила, който те имат. Каквото и да говорим, при жените политици от западния свят зад една елегантна небрежност всъщност стоят много сериозни брандове, които са изключително скъпи и аз не бих могла да си позволя подобно нещо. Има една много тънка граница между женствено и фриволно и има жени, които успяват безупречно да я усетят от километри. Разбира се, първата ми икона е Маргарет Тачър, която за мен е символ на това как една жена може да се облича така, че да е абсолютно безупречна във външния си вид, и едновременно с това да изглежда все едно е „бронирана“.
Това е такова достижение в посланието, което пращаш като политик. Тя е безупречно женствена и едновременно с това изглежда като направена от стомана. А сега много ми харесва как се обличат премиерът на Нова Зеландия и Камала Харис. Тъй като живеем в друго време, в облеклото се забелязва един по-голям комфорт за жените, сякаш дрехите започнаха да стават по-милостиви към телата ни.
– Важно ли е човек да изглеждаме добре, когато е политик, или е по-важно да върши някаква работа, пък все едно как е облечен?
– Пак ще кажа това, което казах преди малко. Супер важно е да сме облечени така, че хората да слушат какво казваме и да гледат какво правим. Това изключва лошото обличане по простата причина, че както лошото обличане, така и прекалено хубавото обличане, привличат внимание към неща, които не би трябвало да са в полезрението на политическата професия. Политикът трябва да е облечен така, че хората да се концентрират максимално върху това, което той или тя прави.
– Най-непрактичната модна тенденция, на която никога не би робувала?
– Вече няма такава, за съжаление. Всички непрактични модни тенденции са водещи в официалното облекло и трябва да се спазват, за да се покаже уважение към хората. Иначе, ако можех да избирам, може би не бих слагала чорапогащник никога в живота си.

– Ако можеше да промениш нещо във външния си вид, какво би било то?
– Мисля, че изглеждам като нормален средностатистически човек. Може би бих искала да съм по-млада, за да имам повече сили – това е всъщност, което бих променила. Иначе, нямам кой знае какви забележки към ушите си или носа.
– Ако можеше да промениш нещо в България тогава, какво би било?
– Много са нещата. Бих махнала контактната бележка, която родителите носят в детските градини. Бих направила много повече детски градини и ясли. Бих подпомагала повече работещите родители на малки деца. Бих променила начина, по който се грижим за децата с увреждания. Бих работила за по-добро здравеопазване. Всъщност това и ще правя.

По материали от www.maikomila.bg