Заради изневяра са ги убивали с камъни, режели са им главите. Но това не е спряло изневерите. Дори библията се занимава с прелюбодейството. Значи проблемът е откакто свят светува. Защо е така?

Може би поради наслоената с векове инерция и внушения на ценности от силния пол повечето от нас сега смятат, че мъжете са полигамни поради естеството на биологията им и това общо взето не се подлага на съмнение.

Но така ли е наистина?

Ако говорим за животните, за тях отговорът е – да. Повечето самци се стремят да оплодят колкото могат повече самки. И се бият на живот и смърт, за да получат това право. При това те по правило – с редки изключения, не се занимават с мътенето на яйцата или обучението на новото потомство. В царството на животните това поведение е абсолютна норма.

Но между животните и хората има несравнима по размерите си социализация. И това не може да не се отчита, когато се разсъждава за полигамията или моногамията.
Мнозина „кръшкачи” и „кръшкачки” се защитават с аргумента, че това поведение очевидно ни е програмирано от природата. Но нека пък си спомним и за животните и птиците, които създават семейства веднъж за цял живот. Човекът има предимството пред тях, че е надарен със способността да обмисля и избира по кой път да тръгне. Но пък нека си спомним, че при всеки избор има и последствия, че носим определена отговорност за тези последствия, все пак не сме като хамстерите ние, човеците.

Кой е по-полигамен - мъжът или жената?

Ако се обърнем и потърсим примери в историята можем да се шокираме от количеството на нестандартни от днешна гледна точка факти. Например, в света е имало племена, в които е било абсолютно все едно кой е бащата на детето и колко мъже е имала съответната жена. При това всички деца са били желани и възпитавани от племето.

Пример за полигамията при мъжете са харемите и многоженството, което и сега съществува на много места по света, при това не само в мюсюлманските територии.
Но във всички тези истории може да се забележи един свързващ факт, коментират изследователите на тази тънка материя. А именно – социалният строй. Това са правила, диктувани от общността, а не от жената или мъжа.

А ако се опрем на науката за психоанализата, то отговорът е еднозначен и без колебания: полигамни са както мъжете, така и жените.
Да, ние може искрено да си обичаме партньора или партньорката, но в същото време да насочваме своите сексуални вибрации към най-различни ракурси. Човешкото същество и от двата пола е склонно да фокусира своето сексуално внимание едновременно върху няколко обекта.

Тук на практика има много фактори, които влияят на такова поведение. Въпросът е какво правим по-нататък? Ще последваме ли този сексуален импулс? Или ще си зададем въпроса: Какво не е наред? Защо сега избирам друг човек, а не моят любим? Всичко ли в нашата връзка ме устройва? Всичко ли ми харесва в моя живот, всичко ли ми харесва в мен самата, в мен самият?

Потискането на подобни чувства без приемането им скоро водят човека до фрустрация – разочарование. И рано или късно натрапчивите мисли ще се върнат при него. Това, с което се борим, винаги се възприема като нещо, което е по-силно от нас.

Като цяло въпросът за верността се решава индивидуално. Всяка двойка си има своето „може” своето „не бива”. Но започват от личната си ценностна система, а не под натиск на другия. Заедно с това жените и мъжете се държат различно, когато работата опре до сексуалните отношения.

Повечето от мъжете предпочитат мимолетните страстни романи, в същото време жените предпочитат по-дълбоката емоционална връзка. Първоначално всичко започва с „Иска ми се да правя секс“.

Нашето сексуално желание се движи по релсите на инстинкта и социалните норми. Поради това, ако сте почувствали, че ви интересуват други хора покрай постоянния ви партньор, но това противоречи на моралните ви принципи, това е напълно разбираемо.

Сами трябва да намерите много важните отговори на тези въпроси. И да се готови да понесете отговорността за евентуалните последствия.