Появи ли се случай в новините за малтретирана жена, веднага се появяват и коментарите: „Сама си е виновна, кво е търпяла“.

Реално, за жертвата, ако е покойница, това няма никакво значение вече. Има за живите жертви и за бъдещите жертви. Защото те се научават, че „сами са си виновни“ и повече не си отварят устата, дори пак да ги бият или изнасилват.

Един такъв коментар струва около минута душевно самозадоволяване за коментиращия и години, може би цял живот, страдание за жертвите и техните близки.

В английския език вече съществува терминът incel, който идва от думите involuntary celibate, тоест: недоброволен безбрачник, като „безбрачник“ означава „който не прави секс“.

Не го прави, ама не защото не иска, а защото не може – не му връзва, иначе казано. Грозен, тъп, мирише, сещаш се.

Тези хора са разглеждани като потенциална заплаха за останалите, защото са на една крачка от побъркването и правят невъобразими тъпотии.

Преди седмица, пред съд в Манхатън, Малик Санчез признава, че е заплашил да взриви (измислена) бомба в ресторант.

Лятото един такъв УБИ петима в Плимут, Англия.

Случаите са многобройни и някои от тях завършват фатално, други – само с хаос.

Според криминални психолози, повечето от тези incel клонят към крайно-дясната политическа ориентация, агресивни са, лесно се радикализират и представляват цъкаща бомба.

В България можете да ги познаете по коментарите…

Самозадоволяването, което си доставят обаче с коментарите, носи белези по цялото общество, защото обричат жертвите на вечна агония – да се срамуват от това, че са жертви и да не търсят закрила.

Този начин на мислене не е типичен само за incel-ите, съвсем не. Наблюдава се у хора от всякаква възраст, произход и социално положение, както и семейно такова. Жените, които кълнат: „сама си е виновна“ са не една и две. Мъжете, които защитават ориенталското право да можеш да си биеш жената, май са повече отколкото другите.

Реално, имаме едно цяло общество, което се държи като incel. Като недо*бан, злобен психар, с други думи.

Единия ден казва: сама си е виновна, ууууууу, позор, срам!

На другия ден казва: защо е стояла и търпяла толкова дълго време, а не е съобщила?

И заключението все е: ВИНОВНА!

И това на фона на засилваща се агресия на всички нива, на пътя, в семейството, насилие на улицата, насилие у дома.

И докато за други проблеми – болести, ваксини, цени, бедност, фантазьорите могат да посочат с пръст и да кажат: Бил Гейтс, кемтрейлс, рептилите, Сорос, ЕС… сега, за този проблем кого ще посочат с пръст? Интересно, защото пръстът би трябвало да сочи на обратно.

За толкова предизборни дебати, формати, препирни и кирливи ризи, дундуркане на кандидати, хвърляне на кал, мятане на становища… как пък не се случи ЕДИН поне да повдигне темата?

Значи… значи тя не е важна?

И не забравяй: страдащите от насилие са много повече отколкото статистиката ти казва, просто защото жертвите си траят, за да не се окажат „виновни“ и сочени с пръст.

Нападателите пък разчитат, че „тая няма да посмее да си каже“. И в повечето случаи се оказват прави.

Автор: Александър Томов