Седем години живях в апартамент, над който живееше семейство - мъж, жена и дете, които през ден вдигаха скандали. Жената работеше в БАН, мъжът бе таксиметров шофьор. Синът им свиреше на китара. И всеки път, когато скандалите се разразяваха с пълна сила, тя пищеше така, сякаш ще я убие. Нямаше видими следи от насилие. И не пожела да говорим за това.
Добрата новина е, че е жива. Лошата? Че все още живее с него и все още вдигат скандали.
И си задавам един въпрос - защо? Защо търпи това? Тя е жена с образование, работа, има един, вече пораснал син. Няма ли светлина в тунела? Така ли са ни научили - да търпим. Да носим хомота, докато един ден някой не первърти и край. Влизаме в черната статистика. В статистиката на отишлите си от този свят, заради домашно насилие. Всъщност такава статистика няма. Държавата не смята за нужно да я води.
Може би държавата смята, че е нормално жената да изяде един-два шамара. Заради кофти приготвената вечеря или неизгладените перфектно ризи...
И сега да ви кажа нещо - насилието не избира. То не ходи само по необразованите, с ниско заплащане. Не, то не подбира. Може да си кандидат за депутат, може да си супер колега в просперираща фирма и в същото време в душата ти да живее насилник, убиец.
Скъпи момичетата, насилието не е част от брачния договор. Нито от любовта. То не идва като бонус към почивките на Малдивите или спа преживяванията под снежните клони на Балкана. Насилието няма цвят, възраст, образование, социален статус. И никой не е застрахован.
То е част от живота ни, а не трябва. Не е правилно. Защото всеки, който се е появил на този свят, има право на живот. Щастлив живот. Има право на избор. Всеки един от нас е личност, която заслужава да живее, да обича и да бъде обичана.
Вчера една млада жена загуби битката. Животът ѝ бе отнет. От "любимия". По-рано през тази седмица още две жени намериха смъртта си по ужасно жесток начин. Една никога няма да се види в бяла рокля. Другата никога няма да прегърне повече детето си.
Мили момичета, бъдете добри приятелки. Не само за кафе и дискотека, за шопинг и клюки. Бъдете добри приятелки и съседки, колежки и близки. И ако усетите, че някъде нещо се случва, търсете помощ. Има много организации и институции. За съжаление повечето от случаите така и не попадат в полезранието на специалистите. Защото никой нищо не е видял, не е разбрал, не е сметнал за нужно да сподели...
Насилието трябва да бъде наказвано. Сочено с пръст, заклеймявано. А жените, попаднали в неговите мрежи, имат нужда от подадена ръка, от рамо, на което да се опрат, от добра дума, от подкрепа.
Те, жертвите на насилие, често са изпаднали в звисимост - емоционална, финансова, физическа. И им трябва силна доза приятелски оптимизъм, за да се усетят сигурни. Не отказвайте помощта си. Давайте я, дори, когато не ви е я искат. Бъдете настоятелни. Наградата ви е един спасен живот. Безценна!
Защото всеки може на попадне в ада. Сестра ви, дъщеря ви, майка ви... И е важно да има една ръка, която да я издърпа оттам. Да й покаже, че може да се живее и иначе. Без шамари, без тормоз, без страх.
Страхът не обича светлината. Осветете го. Изгонете го. Давайте любов. Давайте подкрепа. Заедно можем наистина много.
За да няма #нитоеднаповечеwoman.Bg
