„Жена, донеси ми ракията и салатата“, последвано от два шамара (в добрия случай, на всекидневна база). Това е представата за нормален живот и семейна идилия, закодирана много отдавна в съзнанието на българина. А вицове и смешки по темата се разказват под път и над път, може би на принципа „добре, че е шегата, за да си кажем истината“. И вие говорите за ревност? Не, мъжете не бият и не убиват жените си само от ревност, вярвайте, насилието е извратено нормално по нашите ширини. Дали благодарение на балканския ни нрав, на 5-те века турско робство или смесица от много подобни фактори, тук знаем, че мъжът да удари с юмрук по масата, а след това да го насочи право в лицето на любимата си, е нормално. И тотално безнаказано.

През последните седмици темата за домашното насилие и фалшивото мъжко надмощие се превърна в неизменна част от медийния поток. Днес всички говорят за Евгения, която си отиде от този свят по ужасяващ и унизителен начин. Удушена от ръцете на собствения си мъж и баща на детето ѝ. А нататък знаете – напъхана в куфар и изхвърлена край пътя. Води се разследване, криминални психолози излагат вижданията си на база разговори със съвършения изрод, който е планирал всичко до последния детайл и не съжалява за нито една секунда от онзи черен 13-ти октомври, когато е отнел правото на Евгения да диша, да говори, да съществува... Но знаете ли къде е сериозният пропуск при разискването на този случай?

Всички говорят за мотива на Орлин и заявяват категорично, че става дума за ревност. От онази, която всички сме изпитвали и знаем, че може да ни докара до истинска лудост. И безспорно това е една от причините да сложи край на един човешки живот. Но нека поговорим за онази извратена истина, за която дружно си мълчим.

Насилието над жени, особено в България, никога не е било провокирано само и единствено от ревност. Има редица други причини, за които, за съжаление, никой не говори. Защото обществото ни ги причислява към срамните теми. Но да си го кажем – кога се оформят представите ни за нормално, за хубаво и лошо? В детството. Когато мама и татко се обичат, когато те се уважават взаимно и насилието не присъства под никаква форма в дома, то няма да бъде част от живота на подрастващото дете. Когато обаче татко удря мама за спорта, а тя мълчи и срамежливо прикрива синините си, то това ще е напълно нормална част от всекидневието и на детето. Нещо повече – то подсъзнателно ще търси тази „семейна идилия“ един ден, когато му дойде времето, защото не е имало кой да му каже, че насилието е недопустимо и че никой не е длъжен да го търпи. При баща тиранин и майка смирена жертва, как да стане? Много често дори самото дете неведнъж е било насинено от родителите си, в случая се фокурсираме над бащите, но въпреки болката и обидата, не споделя на никого. Просто отива на училище и трябва да бъде като останалите съученици и няма кой да му обърне внимание. Защото всички си казват „това са семейни проблеми, да си ги решават вкъщи“. Все още никой не е поставил въпроса за предмет в училище, който да бъде фокусиран над насилието и превенцията срещу него. И така тази тема никога не излиза от дома, проблемът си остава затворен между четири стени, а съседите „не чули нищо“. Викове за помощ няма, защото няма кой да ги чуе. И така, докато не стане твърде късно.

Но защо да не си поговорим и за комплексарщината, която цари? За всички онези „мачовци“, които имат органична непоносимост към думата „Не“. Тези, които винаги трябва да са с предимство навсякъде, а жените в техните представи служат за разплод, манджа, слугинаж и отдушник на агресия. В главата на подобен индивид шамарът е просто възпитателна мярка, за да спечели уважението и подчинението на половинката си. Да се знае кой командва парада, а за равноправие и дума да не става. А ако този се сдобие с дете, при това от мъжки пол, то несъмнено ще трябва да наследи безценния подход на татко си към жените.

Идваме и до най-съществената и наистина срамна причина за зловещия омагьосан кръг – мълчанието и липсата на адекватни мерки. Липсата на намеса на властите, безсилието което дава поле за изява на агресията на всеки един мъж, решил да бъде господар на Вселената. Този, който решава дали жената, която е имала лошия късмет да избере точно него за спътник в живота, ще живее. Тъжната истина е, че никой не всява страх в тези дребни душици с тежки ръце, отбелязани върху телата на любимите им. Никой от тях не си получава заслуженото. Шамарите, юмруците, ритниците, обидите, малтретирането е безнаказано. А когато от малък си научен, че злото е неприкосновено и за теб последствията ще бъдат нулеви, насилието продължава. Защото когато научиш, че Орлин вероятно ще получи между 10 и 20 години затвор за зверството, което е извършил, няма сила която да те убеди, че да удариш жена си може да ти навлече неприятности. За убийство наказанието не е до живот, а какво остава просто за някакъв си шамар или ритник? В България мъжете насилници се движат безнаказано по улиците и още по-безнаказано се прибират при семействата си, за да ги използват за боксови круши. Няма кой да ги изплаши, жените им няма къде да отидат. Ако се оплачат, ще си платят солено, със сълзи, с кръв.

Евгения не беше последната. Вчера, точно преди протеста „Нито една повече“, убиха млада жена. Посред бял ден, в София, пребита е до смърт. Нека спрем да бъдем толкова безпощадно безучастни, докато гледаме как си отиваме една по една. Мъже, пазете ни! Без вашата закрила, няма да ни има. Без нас, животът няма да продължи.