В екипа ни всички си спомняме широко творените очи, нестихващия смях и шокиращо-забавните моменти, които сме изпитали докато гледахме “Сексът и градът” на младини.

Мъничка част от мен очакваше същото от продължението на сериала, но истината е, че животът на 55 няма как да е същия, както когато си бил на 35 и това е нормалният ход на нещата. Липсата на Саманта е повече от осезаема, защото именно тя правеше сериала пиперлив, смел и забавен. Всичко обаче имаме в живота си поне една приятелка, която ни е изключила безследно от битието си и колкото и да страдаме за нея, просто продължаваме напред.

Да, момичетата са остарели, а колкото и да ни е тъжно понякога да го признаем и ние остаряхме заедно с тях. Въпреки ботокса, корекциите и армията от стилисти, никой не може да спре времето и именно в това се крие чарът на остаряването. А защо това продължава да ни шокира? По-възрастните се вълнуват, защото им е трудно да приемат, че и самите те са изключително променени, а по-младите просто не вярват в остаряването и смятат, че то никога няма да ги застигне.

А “И просто така” е именно за живота, такъв какъвто не искаме да бъде, а той всъщност е. И точно на това за мен се дължат редицата негативни коментари, които поредицата получи. Той показва битието на 3 приятелки от Ню Йорк, прехвърлили 50-те, които се опитва да влязат в съвремието. И им е трудно, защото просто са от друга епоха. Това прави животът неловък, неочакван, непредсказуем и интересен за живеене.

Милиони хора по света ежедневно се срещат със смъртта, организират погребения, получават в урна праха на любимите си хора, които до вчера са прегръщали, близките им се държат неадекватно. Всичко това е част от цикличността и тленността на живота тук и сега, към който никой от нас не желае да погледне.

Самата Сара Джесика Паркър загуби свои близки за кратък период от време, един от които и актьора Уили Гарсън, който изигра най-добрия приятел на Кари Брадшоу - Станфорд Блач. Присъствието на Станфорд на погребението на Тузаря, пък те кара да усещаш филма още по-истински и директно отправя към теб въпроса: Има ли въобще нещо друго смисъл, освен това да прегръщаш близките си, да им показваш, че са важни за теб и да извървите пътя към остаряването си заедно, докъдето и докогато можете … Защото утрешният ден никога не ни е гарантиран.