Социалните медии прегряха от коментари по повод на един наистина ужасяващ случай - деца бият деца. Проблемът обаче не е в децата, а в обществото, в което те растат. Т.е. в нас. И е време да си извадим главите, които сме заровили в пясъка, за да се блъснем челно с действителността и да променим нещо. Докато все още можем.
Тийнейджъри пребиха ученик, заснеха побоя с телефони и го качиха в интернет, съобщи NOVA. Случаят става в дните между Коледа и Нова година в столичния квартал „Лагера”.
Столичната полиция е предала на Софийската районна прокуратура материалите по образувано досъдебно производство за побой на 25 декември над ученик от негови връстници, казаха за БТА от СДВР. Работи се по изясняване на обстоятелствата и установяване на участниците.
Замесените в случая са деца между 14 и 15 години. Според свидетели, те са от „Лагера” и други квартали. Свидетели разказват още, че в основата е любовна причина и момиче. Преди няколко дни те се връщат на място, за да довършат свадата, като вечерта по тъмно са забелязани около 20-30 тийнейджъри с маски, боксове, ножове и тръби. Хората от квартала успяват да хванат част от тях и да извикат полиция.
Клипчето се появява и социалните мрежи. И нашето иначе идеално общество граква в един глас - о, ужас! Ама какви са тези деца-чудовища! Къде са родителите им! Как може! Какъв шок.
Да, шок е. Да, не е нормално. Да, ужасно е. Но причината е тук, вътре в нас. Във всички тези години на преход, на стрес, на липса на внимание... Не, това не е оправдание. Това е обяснението. Виновни за тази агресия сме ние. Защото децата са нашето огледало. Нашето отражение. Те говорят с тези като тях така, както родителите им общуват помежду си. Така, както смятат, че правят възрастните.
И сега нека обърнем поглед към реалността. Жестоката, истинска, болезнена реалност. Колко новини прочетохме през последните години за пребити жени и деца от техните съпрузи, бащи, дядовци? Много. Колко родители отидоха в училище да се саморазправят с учителите - с юмруци, заради успеха на отрочетата си? Колко родители ритат калника и поздравяват майката на шофьора препречил пътя им на кръстовището?
Ето го отговорът. Ние в нашето общество решаваме всичко с агресия. В трамвая, в парка, във входа на блока - почти във всеки един миг от живота си. Като добавим към всичката тази реалност и паралелната реалност, създадена от ковид, картинката наистина е тъмна. И ще става още по-тъмна.
Защото освен че заплашваме и вдигаме ръка за удар, ние не намираме време и да говорим с децата си. А това е толкова важно. Да говорим с тях за истинските неща. За нещата, които трябва да научат от нас. За ценностите, любовта, отдадеността, приятелството.
Растат в семейства, в които родителите бързат да спечелят пари, защото сметките растат всеки ден. Разделят се. Изневеряват си. Лъжат се. Карат се за вещите след развода. Бият се.
И накрая - да кажем нещо и за примера на медиите. Те се втурнаха да излъчват това гнусно клипче, в стремежа си да са първи, да са гледаеми, да са по-по-най. А не трябва. Защото така само превръщат насилниците във важни. Но това пак е част от характеристиката на обществото ни. Онова, което обича да показва, да е първо, независимо от труповете, които оставя след себе си.
Да, жестоко е. Но тези деца всъщност са жертви. Като онова, което са пребили. Като онези, които леличките бият в градините, като онези момчета и момичета, които ядат бой у дома всеки ден - вместо закуска, обяд или вечеря. И като онези, чийто баща се напива от ранни зори, а вечер удря по масата, защото му я няма вечерята, а уморената майка влачи торби и се чувства виновна.
Добрият пример ражда добри дела. Лошият води до страх, стрес и обратен удар. Обществото ни има нужда от бързо оздравяване. Спешно. По-спешно и от строежа на детската болница. Можем ли да го направим? Длъжни сме. Защото вече не става въпрос само за нашия комфорт. Става въпрос за живота на децата ни.
