Името на Christian Dior за мен винаги е било символ на нещо шикозно, шармантно, стилно и много, много женствено.
Помня от детските си години тъмната и толкова привлекателна бутилка Poison, стояща на рафта на майка ми. Много тръпчив, провокативен и мистериозен аромат, който за мен – малкото момиченце бе символ на непостижимото тогава - истински живот на възрастен.
Дали заради чувствения аромат – спомен от детството или заради приказно красивите женствени тоалети, с които световноизвестният французин направи истинска революция в света на висшата мода, Диор със сигурност е вдъхновение.
Днес, в негова памет, ми се иска още веднъж да се върнем към историята на самия човек и създадената от него модна къща.

Роден на 21 януари 1905 г., син на заможен индустриалец, Диор се радва на привилегирован и охолен живот, с основен семеен дом в Париж и лятна къща в Гранвил в Нормандия. Привлечен от изкуствата и с желание да се обучава за архитект, той се сблъсква с недоволството на своето консервативно семейство. Баща му се надява, че ще стане дипломат и изпраща младия Кристиан в Института за политически науки. След като завършва училището, Диор все още вижда бъдещето си в приложните изкуства и убеждава родителите си да го подкрепят в съвсем различно начинание - художествена галерия. Диор е само на двадесет години, а неговата галерия притежава произведения на Пол Кли, Макс Ърнст, Салвадор Дали, Хоан Миро и Пабло Пикасо. Трудно е да си представим малка парижка галерия, собственост на млад и неопитен дилър, показваща такива изключителни произведения и илюстрираща такова набито око към таланта и стойностното. Диор именно там намира силата си - през тези ранни години, докато обитава света на художници и скулптори, развива до съвършенство усета си за цвят, текстура и пропорции. През 1929 г. Кристиан Диор е принуден да затвори галерията заради фалита на баща си. Започва работа при модния дизайнер Робер Пиге, където остава до присъединяването си към армията през 1940 г. След като приключва със службата през 1942 г., работи в модната къща на Пиер Лелонг, където е главен дизайнер заедно с друга бъдеща звезда – Пиер Балмен.

На 16 декември 1946 г. Кристиан Диор основава собствена модна къща със съдействието на магната Марсел Бусак, собственик на фабрика за памучни платове, наричан често в медиите “памучният крал”. Официално обаче за година на основаването се счита именно 1947-а, тъй като тогава модната къща представя първата си колекция. Тя включва 90 модела и първоначално носи името Corolle (венчелистче) - име, което подсказва силуета на новата визия с изпъкналите си рамене, подчертан ханш и малка талия. Тя обаче е бързо прекръстена на New Look от легендарния главен редактор на Harper’s Bazaar Кармел Сноу.

Всяка колекция след това ударно начало е подчинена на определена тема. Пролетната колекция от 1953 г., наречена „Лале“, включва изобилие от цветни принтове. „A-line“ от пролетта на 1955 г. с неопределената си талия и плавен силует, разширен над бедрата и краката, прилича на главна буква „A“. Интересен факт е, че Кристиан Диор е много суеверен. Във всяка от колекциите му има по едно палто, кръстено на родното му място – Гранвил; поне един от моделите носи букет от любимите му цветя – момини сълзи; никога не започва шоу, преди да се е консултирал с личната си гадателка.
През ноември 1948 г. Диор стъпва на американска земя и открива бутик в Ню Йорк. Същата година пуска и първия си парфюм – Miss Dior, посветен на сестра му – Катрин, освободена от концлагера „Равенсбрюк” през 1945 г..
Кристиан Диор е и първият дизайнер, който си дава сметка за важността на аксесоарите. New Look не би бил завършен без подходящите обувки, ръкавици и шапки, които разнасят славата и името му по целия свят.

През 1953 г., модната къща навлиза в света на козметиката, представяйки легендарната линия червила – “Rouge Dior”. И докато бизнесът процъфтява, света на модата остава неочаквано без великия диктатор на стила - Кристиан Диор умира внезапно през 1957 г. по време на почивка едва на 52 години. Причините за смъртта му и до днес не са изяснени, най-вероятната - инфаркт по време на партия карти.

Неговото място заема асистентът му – 21-годишният тогава Ив Сен Лоран. Младият, плах и неопитен Лоран е натоварен с огромната отговорност да съхрани и да развие най-успешната модна къща в света. Той се справя със задачата блестящо. Нещо повече – обогатява традицията с нови щрихи в съответствие със стила на епохата. Първата му колекция е посрещната радушно и слага началото на една по-независима и разкрепостена линия в духа на 60-те.

Когато Ив Сен Лоран е призован в армията през 1960 г., Марк Боан заема неговото място. Водейки модната къща в продължение на почти три десетилетия (до 1989 г.), френският дизайнер представя така наречения Slim Look - по-гъвкава и мека адаптация на емблематичния силует на Dior. Благодарение на този ход принцеса Грейс от Монако, София Лорен и Марлене Дитрих влизат в кръга на известните клиенти на Къщата. За съжаление, с течение на времето общественият интерес към визията на Боан започва да избледнява и собственикът на Christian Dior Bernard Arnault (той придобива марката през 1985 г.) решава да смени креативния директор. За наследник на Боан е избран италианецът Джанфранко Фере, първият чуждестранен дизайнер, поканен да работи в Christian Dior. Фере връща естетиката на основателя на Къщата, Кристиан Диор, с поразителен силует, изтънчен декор и истински френски шик. Не е изненадващо, че първата му колекция е изключително добре приета от публиката. По-късно, заради любовта си към архитектурата, Джанфранко получава прякора „Франк Лойд Райт в света на модата“. Триумфът на Фере е сравнително кратък - той напуска марката през 1996 г. Най-спорният дизайнер на Dior е Джон Галиано, който поема щафетата през 1997 г. „Ужасното дете на модната индустрия“ залага на британската ексцентричност и на любовта си към театъра, за да създаде изящни и екстравагантни рокли. Счита се, че той е най-близо като усещане и креативност до Кристиан Диор – същата смес от романтизъм, феминизъм и модерност, която е характерна за неговия стил.

Галиано управлява успешно пет години, но заради пристрастяването си към алкохола и наркотиците и публичните и явни антисемитски изявления и атаки, които си позваолява, ръководство уволнява модния гений. След Галиано, белгиецът Раф Симънс излиза на модната сцена. Заклет фен на минимализма, Симънс интерпретира архивите на марката по свой собствен начин: той премахва всичко ненужно и излишно и подчертава същността - формата, самата женствена геометрия, която някога е разбивала сърцата на всички любителки на модата. Дизайнерът преосмисли сакото Bar, представяйки го или под формата на смокинг, или довеждайки го до рокля, добавя иновативни материали, футуристични щампи, съчетани с флоралните метафори на Christian Dior.

Днес за първи път в историята на модната къща кормилото е в ръцете на жена – 56-годишната Мария Грация Кюри, която преди това е работила за Valentino. В момент, когато гласът на жените се чува по-силно от всякога, това назначение е ясен знак за модернизирането на Dior и поглед в бъдещето.

Как ще се развива модна къща Dior оттук нататък, ще покаже именно бъдещето. Засега е ясно едно – вече 75 години марката успява да е на върха, да улавя пулса на времето и да налага тенденции.