Джим Кери, роден на 17 януари 1962 г., става на 62 години, израства в малко градче близо до Онтарио, Канада. Запалва се много по актьорското майсторство и с часове репетира пред огледалото, а също така обича и да рисува.
 

Баща му Пърси също имал невероятен талант в музиката и комедията, двамата често били невероятен тандем на масата, но по пътя към творчеството, Кери старши намерил сигурна работа като счетоводител, за да може да издържа семейството си.

Някъде в тийнейджърските години е съкратен и цялото семейство трябва да си намери някаква работа. Положението не става по-розово със загубата на дома, но Джим продължава да се шегува и споделя, че по това време е смятал, че отиват на къмпинг. Въпреки това, както и всички тежки моменти, актьорът често споделя един от най-важните уроци, които баща му е показал, а не споделил:

„Разбрах, че мога да се проваля в това, което не искам, затова прецених, че е по-добре да дам шанс на това, което обичам и започнах да се занимавам именно него.“

В един момент изявите и хуморът на Кери достигат до Родни Дейнджърфилд, който решил да заведе Джим до Лас Вегас и да го направи водеща фигура в програмата си. После се появяват поканите за „От глупав, по-глупав“, „Ейс Вентура“, „Маската“, „Човек на Луната“ и още много други.

За рождения си ден Кери публикува забавен клип:

А ние си спомняме някои от неговите мъдри размисли за живота:

„Много ми се иска хората да могат да осъзнаят, че никога няма да намерят душевно равновесие в своите стремежи, богатство и слава. Всичко, което получаваме в живота, изгнива и се разпада на малки късчета. От нас остава само това, което е било в сърцето ни. Влиянието, което оказваме на другите, е най-ценната ни валута.“

„Баща ми можеше да стане страхотен комик, но той никога не повярва в себе си и предпочете да стане счетоводител. Когато бях на 12 години, помня, че го уволниха и нашето семейство беше на ръба на оцеляването. Аз научих много от своя баща, но един от най-важните уроци беше – ако се занимаваш с нещо, което не харесваш, е много вероятно да се провалиш. Рискувай и избери занимание, което ти е по душа!“

„Знам, че това звучи странно, но като дете бях наистина срамежлив. Болезнено срамежлив. Повратният момент беше първи курс в колежа, когато бях най-големият простак наоколо. Никой, имам предвид никой дори не ми говореше.“

„Искаме да влияем на света по позитивен начин, но повечето от нас изобщо не знаят как да го направят. Посвещаваме целия си живот на училището, после на работата… А впоследствие много от нас осъзнават, че напълно са забравили за сърцето си и за онези неща, които го карат да пърха от радост. Да не говорим, че през цялото това време някой ни казва какво трябва да правим, какви да станем и кое е „добро“ за нас. И в резултат от това, ние винаги се страхуваме какво ще си помислят другите за нас.“

„Никой не ни е учил да следваме вътрешните си пориви и стремежи, да рискуваме. Нас винаги са ни учили, че трябва да играем по правилата. Потапяйки се в ежедневната рутина, ние напълно пренебрегваме душата си, интересите си, и в крайна сметка много от нас се намират в постоянна депресия.“

„Не трябва да се страхувате от нищо. Страхът присъства в живота, но само вие решавате доколко ще ви влияе. Можете да прекарате целия си живот, мислейки за това какво би могло да се случи и непрекъснато да преживявате бъдещето. Но важното е само това, което се случва тук и сега, важни са тези решения, които взимате точно в този момент.“

„Животът е твърде кратък, затова не трябва да се страхуваме да излезем извън рамките на приетите шаблони. Рискувайте. Не мислете за крайния резултат, следвайте сърцето си и се наслаждавайте на пътешествието.“

„Сега страхът е играч в живота, но ти трябва да решиш доколко той ще оказва влияние. Можеш да прекараш целия си живот, страхувайки се от призраци, притеснявайки се за бъдещия си път, но всичко това ще се случва тук и решенията, които вземаш в този момент се основават на любов или на страх.“