На всички ни е ясно, че след 45 години човек има по-малко енергия и желания, а и шансовете му да бъде нает на желаното работно място са по-ниски, отколкото са били на 25 или 30 години. Пък колкото повече наближава пенсията, толкова по-силно усещаме, че сме преминали екватора. Как да намерим нов смисъл в живота си? Как да направим втората му, по-зряла половина щастлива и наситена?

Откъде започва втората половина

„Когато се говори за напреднала възраст, виждаме тенденция да се стига до крайности – този период се разглежда или като пълноценен бурен живот, или като явно понижаване на активността, социална кома и дори смърт“, коментират експерти. Истината е, че не всички хора в напреднала възраст могат да бъдат активни – има обективни причини да не бъдат такива, например здравословни проблеми.

При това обаче много възрастни хора водят активен социален живот. И това не е свързано задължително с наличието на работа. Преходът от младостта към зрелостта е много индивидуален и всеки човек си има своето усещане за нещата.

В психологията обаче има редица скали, по които жизненият ни път се дели на определени отрязъци. При това изразът „втората половина от живота“ е по-скоро метафора. Ако се ориентираме по последната градация на Световната здравна организация, то периодите са следните – от 22 до 44 младост, от 45 до 60 зрялост, от 60 до 76 възрастен човек, от 75 до 90 старост, над 90 – дълъг живот.

Границата, която разделя живота на две условни половини, се пада през периода на зрелостта. Обикновено „средата“ на живота настъпва на 40-50 години както при мъжете, така и при жените. След това хората започват да се интересуват от други неща – доколко добре познават себе си, доколко са удовлетворени от това, което са правили преди?

През преходния период се пада и кризата на средната възраст. Именно по това време на мнозина им хрумва, че огромна част от живота вече е зад гърба им. Какво ги очаква занапред? Дали се е осъществило всичко, което сме планирали, за което сме мечтали? Доколко сме доволни от живота, наслаждаваме ли му се? Заобиколени ли сме от нужните хора?

Човек осъзнава, че първата, по-ясна и най-лесно прогнозируема част от живота му е зад гърба му. Той започва да си прави предварителни заключения за живота си като цяло. При това най-сериозните си въпроси адресира не към света, както е било досега, а към самия себе си.

Младостта е период на експанзия към света – и ние имаме високи очаквания от него. Когато отиваме на интервю за работа, ние се интересуваме какво ще спечелим от нея, и то не само във финансов аспект. Младият човек иска да натрупа опит и знания, иска да пробва всичко във външния свят. Кризата идва тогава, когато ние, без да се откъсваме от реалността, обръщаме вектора на вниманието си към вътрешния си живот. Започваме да се интересуваме не от количествени, а от качествени изменения. Друга подобна „инвентаризация“ преживяваме на възраст 60-76.

Разбира се, остаряването е критичен период, през който се преразглежда смисълът на живота. Едновременно с това човек решава и въпроса на какво да се радва и от какво да се натъжава. За какво да живее занапред? Това е важна задача, която трябва да се реши, за да се запази високото качество на живота.

Страхове и стереотипи

Ние прелистваме албум със снимки и се виждаме млади. Вече не ни е толкова лесно да се качим по стълбището, камо ли пък да изтичаме нагоре. Всеки ден ни дава сигнали, че остаряваме – и това, че някога сме били млади и силни сега ни носи по-скоро тъга, отколкото радост.

Навлизайки в периода на старостта, ние преживяваме загубата на предишния себе си – а при загуба душата скърби. Приключването на това тъгуване се отбелязва с откриване на нов смисъл. „Тъжен съм, но се приемам, какъвто съм сега и знам как да живея с това“.

По-активните хора, излизайки в пенсия, често реагират болезнено на това. При някои това дори води до инфаркт или инсулт и преждевременна смърт. След пенсиониране човек внезапно изпада в изолация. За един ден се оказва изхвърлен от привичния си активен ритъм. Това е сериозен стрес. Свиване претърпяват и други сфери от живота.

Например, ходейки на работа, ние спазваме определен дрескод и за целта си купуваме дрехи и обувки, посещаваме магазини и фризьорски салони. След пенсиониране вече не е необходимо да правим това в същия обем. Командировките, новите запознанства, отпуските, пътуванията – постепенно и това се губи. В най-тесния си кръг някои хора откриват, че връзките са отслабени. Децата са пораснали и си гледат собствения си живот. Не винаги сме поканени да участваме във възпитанието на внуците си – а и не всички баби и дядовци желаят да се занимават с това. Но всеки има нуждата от конкретен навик да прекарва време с друг човек. И този навик се губи.

По-често обаче проблемът се корени в навиците, които човек си създава сам или получава от обществото. Понижаването на активността често е свързано със самоограничаващи мисли. Има много хора, за които чашата винаги е наполовина пълна, а не наполовина празна. И това зависи от вътрешните ни нагласи.

В едно интервю режисьорът на трилъра „Пришълецът“ Ридли Скот, който вече е на над 80 години, разказва за плановете си за бъдещето. Разписал се е 10 години напред. Той живее, а не доживява живота си.

Важно е да приемете себе си и възрастта си. Днешно време много хора изпитват ужасен страх от това да остареят, да станат немощни, да изгубят способността да се обслужват сами и да участват в живота. В общественото съзнание се набива идеята, че дори и най-малките признаци на старостта трябва да бъдат избягвани.

Както сред жените, така и сред мъжете има хиляди хора, готови да платят луди пари, само и само да се „замразят“ в младостта си. Но живота не можеш да го излъжеш – и този страх в крайна сметка довежда само до неврози и личностни разстройства.

Добре е психиката да има защитни механизми, които да ѝ позволят да се адаптира, да се справи с живота. Но тези защитни механизми могат да ни изиграят лоша шега, ако живеем в свой илюзорен свят. Рано или късно ще се появи нещо, което ще ни срещне с реалността, за която не сме готови.

Младост по собствено желание

Качеството на живот на над 45-48 години до голяма степен зависи от това как е била изживяна тъй наречената „първа половина“ от живота. Ако човек е работил активно, имал е обширни социални контакти и е бил готов да възприема нови неща, няма начин той изведнъж да сложи край на всичко това на определена възраст.

Продължаваме да водим същия начин на живот, както и преди, но с определени възрастови ограничения. Общото качество на живот леко се понижава, но ако животът ни е достатъчно разнообразен, пенсионирането няма да стане трагично събитие. Активните хора имат много други интереси освен работата си – или поне могат да си намерят такива. Човек може също така да запази външния си вид привлекателен не само на зряла, но и на напреднала възраст – и да продължи да има сексуален живот.

Човек е способен да си намери партньор на всякаква възраст. Винаги ще има някой, за когото да сме привлекателни. Всичко се свежда до собствените ни ограничения. Добре е по възможност да имаме някаква социална активност – например да членуваме в клубове или общества, в които да срещнем съмишленици.

Важно е да не губим готовността си за развитие и обучение. Можем да овладеем нещо ново – това е полезно на всякаква възраст. Тръгнете на курсове по грънчарство или на музикални уроци. Изучавайте компютрите, пробвайте онлайн-игри. Отделяйте време и внимание за връзките, които вече имате. Укрепете контактите, които са отслабнали навремето заради заетостта ви.

Добре е да преразгледате отношенията си с децата, внуците, старите приятели, роднините. Във века на социалните мрежи и виртуалните комуникации това е лесно да се направи. При това общуването не изисква материални инвестиции. Можете да се видите с някого на разходка в парка или на чаша чай. А искреното внимание рядко остава без отклик.

Постарайте се също така да бъдете отворени за нови контакти без някакви дългосрочни перспективи – понякога те биват хем приятни, хем неочаквани. Можете да си поприказвате с някого на спирката на автобуса и това общуване да зареди позитивно и двама ви. Ако покажете готовността си за контакти с поглед, в тълпата непременно ще срещнете очи, готови да ви отговорят със същото.

Пълноценният живот е залог за щастие – но думата пълноценен е различна на всяка възраст. Петгодишното дете може а е щастливо, но неговото ежедневие едва ли би допаднало на 40-годишен човек. Можете да постигнете вътрешна хармония и равновесие, ако намерите смелост да приемете онези аспекти от живота, с които разполагате в момента, да се сблъскате със собствената си реалност, да не бягате, а просто да изживеете тази реалност така, както можете. Тогава и втората половина от живота ще е не по-малко неповторима от първата.