Живеем във времена на социални мрежи, онлайн връзки, че дори сватби в интернет. Визията излиза все повече на преден план, а разбиранията ни за красота стават все по-криви. Каква е причината за този феномен?

През последните години се наблюдава истински бум на пластичната хирургия. И не, не става въпрос за пластични интервенции, наложени от здравословни проблеми или травми.

Под ножа лягат съвсем здрави и красиви... момичета. Момичета, които дори нямат бръчки за опъване, защото кожата им е още твърде млада и стегната. Но те мечтаят за друго. Мечтаят да бъдат други.

Мечтаят да имат устните на Анджелина Джоли или гърдите на Мерилин Монро. А учените са обезпокоени, че все повече представителки на слабия пол смятат, че пластичните операции ще ги направят по-успешни, по-обичани и по-щастливи.

Обезпокоени са, защото това е илюзия. Самозаблуда, причинена от времето, в което живеем. Времето на селфитата, на лайковете и на възможността да станеш известен и да трупаш някакви средства посредством рекорден брой инжекции с хиалурон в устните или скулите.

Уви, силиконът в устните, скулите, гърдите или дупето няма да ви направят по-щастливи като с магическа пръчка. Напротив. Ще ставате все по-нещастни. Колкото повече изкуствена "красота" трупате, толкова по-нещастни ще ставате. Нещастни и неудовлетворени. От това, което виждате в огледалото, от това, което сте. Ще се превърнете в карикатура, която - да, ще трупа лайкове и споделяния, но в един момент ще бъде потопена от отрицателните коментари, злобните писания и неразбирането на същите тези последователи, които преди са изразявали своето възхищение.

Много пъти сме писали за Андреа, по-известна като Българското Барби. Мислите ли, че е нормално човек да изглежда добре? Красиво ли е?

Тя казва, че се харесва. И че е щастлива. Дали? Дали, ако беше щастлива, щеше да продължи да търси себе си, слагайки нови и нови дози хиалурон? Едва ли. И тя не е единствена. Като нея са още стотици, дори хиляди. Те събират пари, за да си сложат изкуствени устни, изкуствени гърди, изкуствени скули, изкуствено дупе... Но няма как да си сложат изкуствени усмивки, нито има как да бъдат изкуствено щастливи. Щастието е онова, което носим вътре в нас. Отглеждаме си го. Подхранваме го с всичко, което сътворяваме - работа, приятели, деца, хобита... То е вътрешно усещане. Вътрешна светлина. Нея търсете. А не телефона на пластичния хирург.