Харесва ли ви света, в който живеем? Ама честно. Харесва ли ви, че днес имаме всичко, но сме все така нещастни? Постоянно пестим време, но то не стига. Работим денонощно, но заплатата все не е достатъчна, за да бъдем спокойни, защото искаме още и още. Имаме собствени апартаменти, караме коли, но нямаме сигурност. Изгубили сме вярата в другия, семейства не правим. "Завинаги заедно" се измерва в няколкомесечно щастие. Социалните мрежи ни направиха тотално асоциални.

А кога напускаме гнездото на мама и тате - не по-рано от 30-ия ни рожден ден. За деца мислим по-късно, в повечето случаи, когато вече е по-трудно да си направим такива и нямаме нужната енергия да ги гледаме. Но пък си имаме последен модел телефон, хубав дом и готина кола. Всъщност, второто много зависи от късмета в живота, от благоразположението и възможностите на родителите ни или от това колко сме оправни (и макар да си обясняваме колко сме клети, през последните две пандемични години, в които цените на имотите скочиха неимоверно, продажбите са също толкова неимоверно много). Но семейството като традиционно разбиране почти не съществува.

Домовете ни се превърнаха в неприкосновена теритеритория, през тях само се минава и заминава, страх ни е да задържим, когото и да било там. Просто защото всичко вече е на клик разстояние и живеем в заблуда, че перфектни хора има, но просто не попадаме на тях. Нетърпеливи сме, безкомпромисни сме, уж, а всъщност правим най-жестокия компромис в живота си - да не допускаме щастието да дойде такова, каквото е то в реалността, а не в мрежата.

Алергични сме към чуждите недостатъци, към търпението също. Всичко е толкова бързо, а всъщност важните неща в живота сме оставили на пауза. Защото семейството и животът след нас е на заден план, а на преден - материалното и успехите, свързани с него. И така една сутрин се събуждаме и разбираме, че няма да оставим никого след себе си. Само тухли и банкова сметка.

Имаме повече, но даваме по-малко. Храним се здравословно, но психиката ни гние. Пътешестваме по света, но знаем твърде малко. Май, май е време да спрем да бързаме и да включим повече търпение в дните си. Май е време да включим смелостта си в действие и да ставаме самостоятелни по-рано. Също така е време и да поглеждаме повече към близките си, отколкото към екрана. А колкото до дома - от уюта, създаден от мама и тате по-хубаво няма, но борбата на живота е да създаваме, не само да консумираме. Нека вярваме повече в ролята, отредена ни от природата, а удобството - все ще го открием.

Четете още: Тъжните момичета с ремонтираните лица, или защо пластичната хирургия процъфтява