След като през месец август миналата година Ваня Червенкова покори най-високия връх в Кавказ - Елбрус, бизнесдамата си постави нова амбициозна цел.

Тя бе твърдо решена този път да изкачи връх Аконкагуа (6962 м), който е най-високият в Южна Америка и изобщо извън Азия. Той се намира в Андите, в аржентинската провинция Мендоса. Червенкова тръгна на дългото пътешествие още на 8-ми януари, само месец след като прекара ковид. След множество перипетии и преживявания Аконкагуа не допусна Ваня, но флага ни от върха развя друг българин - Любомир Бачев.

Ето и откровения разказ от първо лице на бизнесдамата за изключително екстремните дни, които е преживяла в планината, както и за трудното решение да се откажеш само на няколко метра от успеха:

'26.01.2022
5:55 Мин Лагер “Холера”
Великият Аконкагуа не ме допусна до себе си..Ако това е моята Олимпиада, то аз я завършвам със сребърен медал, малко под върха!

И въпреки всичко това беше най-голямата височина за човешкия ми организъм 6300 метра до която съм достигала и от която взех решение за връщане в 5 лагер “ Холера”

И ако на Елбрус през нощта след тежка втора степен на височинна болест взех решение да продължа и не усещах опасност,тук взех правилното и трезво решение за връщане в първия възможен лагер, за да се спася!Знаех и осъзнавах, че мога да стигна , но сили за връщане няма да имам…

Щурмувахме малко след полунощ . Напредвахме бавно, въпреки, че силите ми бяха почти изчерпани. Аз, Вика Клименко, Любомир Бачев и към нас от лагер “ Нидо де кондорес” се присъедени Сеня, руски финансист, живеещ в Ню ЙОРК .

Истината е че, моят организъм не се справи след скоро прекарания ковид/ всъщност само преди месец/истината е, че рискувах и тръгнах . Пътуването ни изначално се обърка, с недопускането ни в Чили, изчаквахме нервно в Сао Пауло, и накрая се класирахме в Мендоса. След получаването ни на пермитите потеглихме . Предстояха ни дълги разстояния с температурни амплитуди от + 37 до последен лагер -30 градуса. Имахме дълги и мъчителни преходи до базов лагер “ Плаза де Мулас” преминахме успешна аклиматизация с радиални трекинги и и два пъти изкачване до 5550 метра и отново спускане, изчакахме няколко дни изключително лошо време. Още на първата нощувка на лагер “ Нидо де Кондорес “ се разболях . Организма ми беше силно изтощен. Отказвах да ям, повръщаше ми се от всичко, много рязко свалих килограми. Кашлях безумно и започнаха първите признаци на височинна болест.

Въпреки всичко реших, че болна ще щурмувам, което беше глупаво от моя страна. На 25 стигнахме от базов лагер във втори лагер “Нидо де Кондорес “преспахме за втори път на 5550 метра и оттам потеглихме за лагер 4” Берлин “и последен лагер “Холера “на 6000 метра..

Около полунощ щурмувахме.. Някъде по пътя организма ми отказа, много силно кашлях, нямах въздух, тресеше ме и след продължителна борба с волята си…по пътя под върха взех решение, че ще се върна. Нямаше смисъл да бавя останалите.

Амбицията ми казваше да продължа.. думите на детето ми и няколкото човека които обичам” върни се жива” надделяха.

Съжалявам, не успях аз да вдигна флага над върха, но се радвам, че това направи другият участник в нашата експедиция Любомир Бачев. И доколкото аз изцяло финансирам цялата ни мисия, се надявам да съм дала своя принос националния ни флаг да се развее над най-високата точка на Южното и Западното полукълбо !

Ако това е моята Олимпиада , то аз я завършвам със сребърен медал , малко под върха! Така е било писано!

Пътят към успеха съвсем не е лесен , нито кратък, но аз пожелавам на всички от цялото си сърце да следвате мечтите си!

Аз ще продължавам да следвам моите! Скоро започвам възстановяване и след подготовка тръгвам към третият континентален първенец . Не обичам да казвам , че има лесни върхове, но съдейки по височината за последните 6 дни,вече съм го изкачила 3 пъти …

Може би Ви разочаровах, може би не съм вашата героиня и не успях да стъпя на върха, но понякога пътят, който ни води до там е онова, което ни прави силни,смели и РЕШИТЕЛНИ!

За мен беше най-трудното решение да се върна назад , малко преди успеха … но понякога трябва да умеем да вземаме и такива решения, които противоречат на нашето ЕГО, но кореспондират с нашият разум!

Разплаках се, прегърнах всички , предадох флага на България на Любо и потънах в тъмнината..

Само вятърът и звездите бяха моите истински спътници!!!

Ваша Ваня

Само на няколко метра от успеха…"