Маргарита Петкова пише за любов. И не само. Има остро перо. Има невероятно чувство за хумор. Обича да нарича нещата такива, каквито са. А перото й реди невероятни рими. Съвсем като от живота. И в същото време са така истински красиви. Пак като живота. Буквално преди часове Маргарита Петкова представи новото издание на книгата "Абсурдни времена", която е обща с поета Добромир Банев. Нецензурираната версия. Това бе поводът да ѝ се обадим. А темата? Темата ни е любовта.

Къде ви намирам в момента?

- У дома. След малко отивам на фризьор.

Кое е нещото, което ви кара да се чувствате жена днес?

- Мъжът до мен. Винаги жената се познава по мъжа, а мъжа - по жената. Така е създаден светът.

Лесно ли е да си жена в днешното “социално” време”?

- Никак не е лесно. Аз мисля, че по принцип никога не е било лесно да си жена. А сега още повече - предвид т.нар. еманципация, която ни е нагазила от години. Не съм почитател на идеята жената да стои до печката и да поддържа огъня, но е много хубаво, че тежестта за уреждане на битието трябва да пада върху мъжа. Жената трябва да работи, да се реализира, естествено, но не и да тегли сама - независимо дали става въпрос за връзката или за семейните финанси.

Със сина си

Всъщност май така се получава, че ние отдавна не сме слабият пол?

- Ние винаги сме били силния пол. Tака ни е дадено от природата - да сме по-държеливи. Няма лесно. Но повечето мъже им е удобно да легнат на тази кълка - че сме равноправни и затова могат да си седят вкъщи и да си “пилят ноктите”.

В абсурдни времена ли живеем?

- Винаги времената са абсурдни. Знам, че правите препратка с новото издание на нашата книга с Добромир Банев. Времената винаги са абсурни и любовта винаги е абсурдна. Абсурден е фактът, че тези две клетки от мъжкото и женското тяло - с различни хромозоми са се срещнали, и от тях се ражда абсурдно нов човек. С всички прекрасни неща, заложени в него.

Какво е било най-важно за вас в любовта през всички тези години, още повече, че вие пишете едни прекрасни стихове, които подтикват и другите към любов?

- Най-важното в любовта е самата любов. Отношението. Няма повече и по-малко важно. Любовта трябва да се живее, не само да се изживява. Любовта е работа. Постоянно. Nе можеш да се отпуснеш, да си кажеш - ей, как се обичкаме с това момче… Обичкате се, но ако не се изненадвате, ако не правите заедно разни неща, ако не се развивате в тази любов, няма как да се получи. Трябва да бъде интересно.

Най-важното за мен в една любов е говоренето, споделянето. Да говорите за всичко - за книги, за филми… В един мъж аз обичам най-много ума. Обвивката не ме интересува. Да, задължително трябва да бъде приятен, но е важен умът, и разговорите… Как ще си паснете “на втория етаж” - това е важно. Ако един мъж няма добре обзаведен “тавански етаж”, няма как да ни се получи. А много хора трупат на тавана разни вехтории, непотребни вещи.

През последните две-три години, не наблъскахме любовта на тавана? Статистиката говори за много раздели, проблеми, насилие… Явно не познаваме човека до себе си толкова добре?

- Защото времето ни е твърде динамично. Затваряйки ни в един хоум офис, хората се изнервят. Иначе отиват на работа, с други хора са… А сега - стават сутрин, всеки хваща компютъра си, децата са там, трябва да се контролират… И това изнервя. Винаги има проблеми. Изисква се много умствен багаж, за да не се изнервиш, да намериш баланса в едно такова принудително създадено непрекъснато съжителство.

Да, растат случаите на домашно насилие. Фактът, че си затворен у дома, ти влияе подсъзнателно. Не можеш да отидеш в кръчмата и да “олабиш напрежението” - образно казано. Не можеш. Кръчмите са затворени или пък нямаш сертификат… Вързан си. Това е най-страшното. Може изобщо да не отидеш на ресторант, но ако поискаш да отидеш - не можеш. Имаш забрана върху твоята свободна воля. Да, тя може да е за твое добро. Но напрежението е голямо и то започва да избива. Хората извадиха от себе си и най-неприятните неща, които носят. Мнозина обаче успяха да се съхранят и да продължат напред.

Страхът и напрежението не са добър съветник. Трябва да приемем случващото се и да живеем с него. За съжаление много хора се оказаха неподготвени за такава ситуация. Мисленето се оказа трудно упражнение - тежка атлетика…

В навечерието на два популярни празника - Свети Валентин и Трифон Зарезан, какво бихте пожелали на мъжете и жените?

- Мъже, бъдете мъже. Жени, бъдете жени. Мъже и жени, правете хубави неща помежду си. Пийте по една чаша вино… И нещата ще тръгнат. Любовта е много силно нещо, голям двигател. На всеки един от нас и на човечеството като цяло. Но нека любовта ви да е умна. Мислете! Съхранете това, което имате.

Всяка любов е истинска. Всяка любов е първа и последна. Най-единствена и най-голяма. Първия път ще сгрешите, втория път ще се разочаровате, петия път - ще махнете с ръка и накрая ще си дойде вашата - първата! Няма рецепта. Но моето пожелание е това - жените да бъдат жени, а мъжете - мъже! Всяка жаба да си знае гьола. Но да се къпят в едно общо море от любов.