Сигурна съм, че всеки би реагирал като мен. Можете ли да си представите вашето малко съкровище е болно, зле му е, мама не е до него да го гушне, защото "няма места" в болницата, и на всичкото отгоре цял ден е вързано с бинтове - за ръцете и крачетата. Хуманност? Не. Безпомощност. И гняв. Това изпитах аз, когато гледах репортажа. Гняв. Че сеслучва днес, когато тръбим наляво и надясно, че децата са нашето бъдеще.
Районна прокуратура Сливен се е самосезирала, след разпространените в медиите информации за болнична практика, за връзване на бебета към болничните им кушетки в детското отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински.“ Това обяви прокурор Христина Блецова. Възложено е на ОД МВР да направи проверка по случая. В момента върви и вътрешноболнична проверка съвместно с РЗИ.
Ръководството на болницата обяви, че в лечебните заведения се прилага практиката „имобилизиране (връзване) на пациенти в детска възраст, когато са на инфузионно лечение в болница.“
Нямало начин... Те не разбирали, нямало как да ги пазят цял ден... Има начин. Начин винаги има. Мислите ли, че ще има мама, която няма да стои 24 часа до леглото на болното си дете, държейки ръчичката му, за да не се изтръгне абоката? Едва ли.
Видях това с връзването, когато тате беше болен. Лежеше в реанимацията на ВМА. По принцип там не пускат, но санитарките не искат да сменят торбички и памперси и ни караха всеки ден да ходим да го обслужваме. Разбира се, ние нямахме нищо против, защото, първо, така го виждахме по-често, второ - искахме да е добре. Поне това можехме да направим... И тогава го видях. Бяха го вързали с бинтове. Китките му бяха прерязани. Гадна гледка. Ще я помня цял живот. Гледка, която показва безпомощност.
И като си помисля, че едни малки, невинни същества са били подложени на същото, ми ми се насълзиха очите. Всички, които влизат в болницата и забравят, че са хора. Мислят само за парите, които ще получат. Защото без пари на ръка, грижа няма. Надписвани пътеки, измислени диагнози, пари, пари, пари... За санитарката, лекаря, кръводарителите. Нищо друго днес няма значение.
Дори не се преструваме вече. Родителите купуват копчета-камери, за да следят леличките в яслата и детската градина. Майки на болни дечица снимат тайно с телефон. Привърнахме се в разследващи органи, вместо да сме спокойни и да насочим енергията си към оздравяването на децата, на близките си...
А сега пак ръкопляскайте. И когато върнат поредната жена от болницата, и когато линейката дойде с два часа закъснение, и когато ви накарат да си платите консумативите, въпреки че сте осигурени. Ръкопяскайте. И за липсващата детска болница, за покритите с мухъл детски отделения, за липсата на модерни легла, за одеалата, които никога не са били изпрани, за пиещите кафе рецепционистки, когато пред тях умира човек... Хуманност? Не мисля. Безнаказаност - да.
