Да не празнуваме 3 март... Националният военно-исторически музей няма да работи на 3 март... Продават се вече мартеници в цвета на украинския флаг... Всички масово си слагат украинския флаг върху профилните снимки... Политиците ни правят коментари, които във време на война, се тълкуват като покана за война, защото са далеч от дипломатическия език и практика...
Смели сме, безстрашни дори, казвайки че можем да се справим с кризата, която предстои.
Да, хора сме. И трябва да бъдем съпричастни. Но България има икономически проблеми от поне 30 години. Няма пари за пенсии. Няма пари за инвалидите. Няма пари за детски. Няма детска болница. Няма пари за консумативи в болниците. До преди седмица болниците ни бяха в колапс, заради ковид, омикрон и други опасни вируси. Ние сме с най-ниското заплащане в ЕС. Ние сме почти на последно място по свобода на словото. Имаме проблеми в здравеопазването, съдебната система, пенсионната...
Българската армия наброяваше 150 хиляди човека, сега е около 20 хиляди. Ние нямаме военни самолети, нямаме подводници, нямаме кораби, интендантското ни обслужване е на кота 0. Българските пилоти нямат нужните летателни часове, защото все се пести - икономисва се от това, от онова... Но по-лошото е, че младите мъже нямат никакъв интерес към военни обучения и тем подобни глупости. През последните години тихо и полека държавата бе затривана на всички равнища - за да отговаря на различни чужди изисквания. А днес спокойно можем да кажем, че кокошките ни може би са по-свободни от нас самите.
Да, водят се военни действия. Да, лошо е. За хората там. Никой от нас не иска да умират деца, майки, бащи, сестри... Никой не иска да изцапа мислите си с кръв.
Но има и нещо друго. Нещо, което забравяме. Всичко е политика. Всичко е пари. И тези, които най-силно коментират колко им е жал за обикновените хора, те най-внимателно пресмятат ползите. Това е светът - по-силният изяжда по-слабия под всякакви предлози. Няма безплатен обяд. Няма. Всичко вече е пресметнато в петрол, злато, ресурси, влияние. И докато не го осъзнаем, докато не спрем да се плюем, да се делим, ще бъдем на дъното. На ЕС, на целия свят.
Ние сме хора. Но ние сме и българи. Преди да станем страна-членка, в който и да било съюз, ние сме едно цяло, наречено България.
Ние трябва да милеем за тази наша България. Ние трябва да пазим земята си и небето си, защото след нас идват децата ни. Ние трябва да бъдем българи както в мислите си, така и в делата си. Ние трябва да бъдем горди с миналото си, с дедите си, с историята си. Ние трябва да пазим огнището си, да съхраним българското и да го предадем на тези след нас. Традициите, езикът, любовта към всичко българско и родно...
България над всичко. Помните ли? Бъдете здрави. Бъдете българи!
