През последните дни се събра много хейт заради един журналистически въпрос на тема: Колко струва хлябът днес в България. И понеже, да - ние сме от жените, за които хлябът е важен, днес разсъждаваме по този въпрос...

Хлябът винаги е имал особено значение в традициите на българина. Не е достатъчно да се каже, че хлябът е основната храна на нашенци. Отношението на патриархалния българин към земята се определя от непрекъснатия му контакт с нея, от характера на неговия труд. Хлябът се отъждествява със земята, с нивата, със зърното, с храната, с прехраната (поминъка). Няма по-свято от хляба в нашата култура.

Не случайно народът ни смята, че „от хляба по-голямо няма”. Българинът не казва „да ядем”, а „да ядем хляб” - да се храним изобщо, „изкарвам (си) хляба” – изкарвам си прехраната, трудя се.

Култът към хляба е израз на зависимостта на човека от природата, от „полето хлебородно”, от плодородието и урожая.

Хлябът не е просто един от продуктите на трапезата, той е главната храна на българина в традиционното общество: „в една къща хлеб като има – всичко има”.

Хлябът е синоним на душата, на живота, а неговите качества се определят от кваса. „Такава му е закваската” е израз, употребяван и в преносен смисъл за човек, за неговия характер. „Комуто квасът е по-голям – хлябът му по-скоро кисне” гласи поговорката. В народната вяра квасът се мисли като „баща на тестото”.

Хлябът е свещен. Когато да се яде, човек трябва да се прекръсти и тогава да яде. Народът ни е почитал самуна и го е смятал за дар от Бога.

Освен това хлябът обединява и сплотява семейството и общността на трапезата в радост и мъка, в делник и празник. Той е символ на споделените ценности, живот, вяра, съдба, участ, щастие.

От незапомнени времена е запазена традицията гостите в дома да се посрещат с хляб и сол като по този начин се приобщават.

„Никой не е по-голям от хляба”, казва народът ни. Никой. Нито владиката, нито премиерът. Това по повод разразилата дискусия, свързана с цената на хляба. В едно интервю Кирил Петков не можа да каже колко е цената е на хляба у нас. Но мъдро отговори: "Зависи от хляба".

Няма лошо да не знае. Много мъже не знаят и приемаме това съвсем нормално. По-важното е да знае, че цената расте. Че има хора, които трудно свързват двата края. Че инфлацията расте. И че хората му, народът, очакват от него да знае какво трябва да се направи.

Нали помните думите на Вапцаров:

"Работиме много,
работим от сутрин до здрач.
Но хлеба е малко.
Но хлеба не стига, деца.
И ваште лица
са сгърчени вече от плач.
И ваште очи
са сухи и неми –
такива големи,
мъчително тъжни очи...
И в тех е стаен
ужас свиреп:
Хлеб!
Хлеб!"

Та и ние сега сме така. Работиме много. След пандемията дойде войната в Украйна. Фокусът се измества. Трудно е. За много от нас. И е добре да знаем, че тези, на които сме гласували народното си доверие, мислят за нас. За нашия къшей и за нашите деца. А тя иначе цената си расте. Криза е. Сигурно и по-голяма криза ще стане. Бабите едно време не са яли бял хляб, нито такъв с лимец, коматът е бил твърд, но е бил на почит. Месело се е веднъж в седмицата. И хлябът е стоял завит в месала - да има за всички. Днес имаме десетки видове хляб. Но пак сме гладни. Гладни сме за любов, за усещането, че сме част от едно цяло, велико цяло.

Трябва да знаем, че заедно можем много. Много повече от преди. И много повече от сега. Защото за нас хлябът е живот, но животът е това, което сами си направим. Трябва да сме единни. Трябва да искаме да вървим напред. Заедно.

Днес премиерът ни успокои, че хляб ще има. Спете спокойно, деца! Може би надежда има. Надежда, която дебне отвсякъде. И спасение. Не само за нас, за хляба ни, но и за душите ни. И за тези, които са далеч, които ядат хляба си, докато над тях прелитат самолети, и за тези, които са в танковете. Надежда има. Ако вярваме в нея. И ако работим заедно. За хляба. Нашият и на децата ни.

Иначе има опасност хлябът да изяде нас, мечтите ни, ценностите ни...

"И предаваме, и мразим,
или лазим по корем
своя къшей да опазим,
всеки ден да го ядем.

И така докрай, додето
всъщност се обезличим
и за късчето проклето
същността си подменим.

И додето дойде време
за последния ни час.
Хлябът, който ний ядеме,
хлябът ни изяжда нас."

(Андрей Германов)

Не искаме това. Нали? Хлябът е нещо светло. Хлябът е живот, не омраза. Винаги е било така. Нека така и да остане.