Ивана Микова влезе в „Сървайвър“ убедена, че шансовете да спечели играта са 99 процента на нейна страна, но си тръгна след месец във Филипините. Въпреки това заслужи уважението на зрителите, защото прекара по-голямата част от времето сама на Острова на изкуплението и отстрани няколко силни играчи. В предаването тя срещна и любовта в лицето на бившия футболист Ивайло Крушарски, с когото дори работят заедно. За решението да влезе в екстремното риалити, за семейните си отношенията и за хубавата храна, 43-годишната бизнеспсихоложка говори пред Woman.bg
-Лесно ли сe реши жена като Вас да участва в толкова екстремно предаване, каквото е „Сървайвър“?
-Реших се лесно и без колебания. Не съм имала и грам съмнение. Исках да участвам и бях готова за това приключение. По принцип съм авантюристична натура, пък и пътуването не ме плаши. Родена съм в София, но се преместих в Италия и там живях седем години. Взех си детето и се установих, като оставих всичко тук и започнах наново живота си. Преди две години се върнах отново в България, така че подобни решения не са ми чужди. Силна жена съм, макар че това повече пречи в отношенията с мъжете, ако трябва да бъда честна.

-Самотата не можа да ви победи на Острова на изкуплението? Защо?
-Харесва ми да бъда сама. Имам нужда да бъда сама със себе си, с моите чувства, с моите мисли и това никога не е било проблем за мен. Независимо от това, изпадах в кризи в някои моменти, но не опрях до помощта на психолог. Търсих спасение в своя опит, в осъзнаване на живота си. Животът не е миналото, нито това, което ще бъде утре. Животът е това, което се случва сега. Най-важното нещо е да осъзнаеш твоите чувства и емоции в момента. Затова бих посъветвала всяка една жена да се запише и да отиде в „Сървайвър“, защото така ще разбере много неща себе си. Ще открие на какво сме способни ние жените. Когато се записвах в „Сървайвър“ знаех, че ще бъда част от племе, което ще си поделя задълженията-жените ще готвим, мъжете ще носят дърва и ще палят огън, и ще можем да разчитаме на тяхната сила. Не стана така и се наложи сама да правя всичко-да си построя навес, да ходя за дърва и всичко останало, което не бях правила.
-Да разбирам, че Филипините ще останат завинаги в сърцето ви…
-Завинаги. “Сървайвър“ преобърна живота ми в положителен смисъл, защото човек живее добре, когато е свободен. Свободен от всякакви страхове. В предаването разбрах, че мога да живея без много неща-дрехи, храна, телевизия и телефон. И въпреки липсата им животът е прекрасен. Така живея и днес-нямам телевизор, гледам предаването през компютър.

-След участието в предаването, баща ви обяви, че се гордее с Вас. Как сте възпитана, какво е семейството Ви?
-Възпитана съм строго. Ние сме три сестри и родителите ни ни държаха изкъсо, но това беше добре за нас. Едно време възпитанието бе спартанско, за чувства и прегръдки не се говореше. Аз днес казвам на дъщеря ми по сто пъти: „Обичам те“. Моите родители не ми го казваха, но ние знаехме, че ни обичат. За мен бе наистина събитие да чуя от баща ми: “Гордея се с теб“. Той винаги ме е подкрепял, стоял е плътно зад мен, но за първи път сега ми призна, че се гордее с мен. Това е голяма награда за мен. Едната ми сестра е година по-голяма от мен, другата е с 5 години по-малка. С тази, която е по-близо до мен като години, бяхме доста диви и сме се карали много, но днес сме много добри приятелки. Който има сестра, има приятелка за цял живот, който има дъщеря-също. Моята е вече на 19 години, работи, живее сама, но се виждаме и чуваме непрекъснато.

-Как минава един ваш ден?
-Уча, старая се да тренирам четири пъти в седмицата, терапевт съм и работя през една американска и една италианска платформа. Работя и с Ивайло-заедно правим футболни проби за талантливи деца. „БГ футболни проби“ е в помощ на футболисти да намерят по-лесно реализация и да бъдат ангажирани в професионалния или полупрофесионалния футбол. Първото събитие на 3 март в София мина при голям интерес, сега подготвяме следващото в Стара Загора на 25 април. Затова голяма част от ежедневието ми е посветена на организирането на събитието, така че вече започвам да се интересувам и от футбол. Преди не разбирах нищо, но уча бързо.
-Тренирате четири пъти в седмицата, а спазвате ли хранителен режим?
-Да, имам режим, но не спазвам диета. Просто внимавам какво ям. Хапвам пица, ако ми се прииска, но не прекалявам. Не пия алкохол и отказах цигарите преди много години. Това, че не пуша, не пия, храня се правилно и тренирам редовно, ми помага да изгледам толкова добре.