Една от най-емблематичните актриси на българското кино и театър Цветана Манева е тазгодишният носител на награда за цялостен принос “Аскеер”.

Манева нарича себе си театрална актриса, независимо от многото си роли в киното и телевизията. Тя завинаги ще бъде свързана с театъра като една от най-големите драматични актриси на България. Не само защото животът ѝ минава в театъра още от малка като дъщеря на актьора Георги Манев, но и заради щастливата си съдба на актриса, изиграла всички най-значими класически и съвременни героини.

Сред тях са Еболи, Жулиета, Албена, Нора, Медея, Антигона, госпожица Юлия, Фру Алвинг, Джулия, Бланш, Вирджиния Улф, Мод, Лора, Бернарда Алба, Коко Шанел, Ана са само част от театралните ѝ превъплъщения, които публиката помни. Кариерата ѝ я среща с творчеството на автори като Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Стриндберг, Чехов, Йовков, Тенеси Улиямс, Жан Ануи, Лорка, Едуард Олби, Константин Илиев, Яна Борисова, Ева Енслър и други.

"Аз съм актриса с много лица, но не се уплаших през годините от хода на времето. Не се опитвам и да го спирам. Променям се пред своята публика", с усмивка сподели Манева. На пресконференцията по повод наградите "Аскеер" актрисата се пошегува, че не е получавала награда за "изгряваща звезда", но пък сега й е времето да получи на "залязваща звезда". "Е, все пак имам чувство за хумор, нали съм човек на две системи, а може и на трета да издържа стига да имам физическата възможност", засмя се 78-годишната Манева.

Ето и някои от най-запомнящите се и разтърсващи цитати от Цветана Манева:

- Три неща научих от мама - никога да не пропускам да казвам "Обичам те", когато ми се иска да го кажа, да не поемам вина за неща, които не съм извършила, и да казвам истината.

- Младостта е нещо чудовищно, което никога няма да се върне.

- Случвало ми се е да се възраждам почти от пепелта. Чувствала съм се смазана до дъна – обидена, без вяра, изпълнена с горчивина. Винаги обаче ме намираха думите: „Не свивай веждите! Гневът е грях.

- За мен няма нищо по-обидно от това да те съжаляват.

- Както лекарят премахва физическата болка, така изкуството облекчава душевните страдания.

- Аз съм много внимателна с мечтите вече. Пътят на мечтата е важен, но осъществяването, постигането на мечтата според мен не е най-щастливият миг. Имам чувството, че с всяка осъществена мечта все повече обеднявам.

- Страхът за мен е някакво субективно усещане или оценяване на конкретни обстоятелства. От лоши хора много се страхувам. От подли, от лицемерни хора. Човешкото предателство ми е голямата болка, основният ми недостатък или грешка в живота, е да вярвам на хора, които не са заслужавали това. Влече ме да вярвам на хората. Професията ме накара да бъда по-концентрирана, когато общувам с хората. И да не се уповавам само на казаното от тях, а да гледам очите, мимиката, жестовете.

- Преди си мислех, че човек след 60 години вече е отписана работа, но е хубаво, че съм грешила

- Вярвам във възмездието и живея така, че да не го предизвиквам.

- Най-хубавата българска дума за мен е нежност. Н-е-ж-н-о-с-т. Защото винаги ми се иска винаги около мен да има нежност и добри приятели. Но и друго, мисля, че най-хубавата, ох, любов е най-хубавата дума.