Илюзионистът Венсан Петров, когото помним от “България търси талант”, жъне огромни успехи със своето шоу "Животът ме изненада". Първите няколко издания на шоуто минаха повече от страхотно, а днес предстои и столичната премиера. Но за какво иде реч в него? Как изглежда светът на един 30-годишен ерген, фокусник, живеещ с родителите си? "Знам, че звучи като начало към виц, ама не! Това е моята реалност, която тотално се размина с очакванията ми като тийнейджър. Даже сега, като препрочитам какво съм написал, с цел да си оправя правописните грешки, си викам – „Дали да не пропусна това с „30-годишен“, че съвсем ми падат шансовете да забия нещо на това шоу…“, казва сам за представлението си Венсан. А ние го помолихме да повдигне малко завесата...

- Здравей, Венсан! Къде те откриваме в момента?

- Здравей! Виж как интересно звучи „къде те откриваме“, сякаш някой ме е търсил, че да ме намери, хаха. Хващаш ме в крачка, докато жонглирам с 2-3 задачи. Нали знаеш кога изпитваш удовлетвореност от това, което работиш? Когато би го правил и без пари. Е, така се чувствам и аз с шоуто и работата си в Bri4ka. И двете сякаш са ми хобита, а не работа.

- Феновете отдавна чакат самостоятелно шоу от теб, но повдигни завесата - какво да очакваме?

- Смело боравиш с думата „фенове“, да знаеш, хаха! Не очаквайте нищо, елате без очакване, без предварителна настройка. Взимате си настроението, оставяте си излишните „предразсъдъци“ и идвате да се посмеем заедно. Това, което ще чуят хората, е моят живот, моите проблеми, моите виждания, които обаче за всеобща изненада, се оказват близки до мислите и проблемите на много хора. Затова и името на шоуто е такова – „Животът ме изненада“. Така че нека заедно се посмеем на това колко непредсказуем е животът и как очакванията ни се разминават с реалността.

- Кога, според теб, на един артист му е време да направи нещо сам? Да застане сам на сцената пред публиката и да покаже всичките си възможности? Как усещаш, че моментът е дошъл?

- Въпросът е кога на един артист му е време да заживее сам, ако питаш моите родители! Иначе смятам, че моментът, наречен "готов съм да изляза сам на сцената" е някакъв разумен микс от лична преценка и релевантно чуждо мнение. Тоест, ти сам да оценяваш възможностите си и дали си способен, но и да се вслушваш в хората отстрани. Задължителното условие обаче е да имаш вярата в себе си, че можеш! Колкото до „момента“, той моментът я дойде, я не. Затова ти си създаваш момента и това е.

- Има ли в България истински стендъп? Смяташ ли, че все още има едно звено в шоубизнеса, което остава незаето в това отношение?

- Както знаеш, а и лесно може да се провери онлайн, аз се занимавам със стендъп от 2013-а година. За толкова много години се появяваха и изчезваха всякакви шоута и формати, определящи себе си като „стендъп“, а съдържанието им въобще не отговаря на формата. Да не навлизам и в темата колко от това, което се произвежда на сцена, всъщност е добро. Прекалено много от „комедиантите“ се осланят на тоалетен и неоправдано остър хумор, което отблъсква, и без това „младата“ ни аудитория от целия жанр. Просто ще кажа на хората: ходете и гледайте, има много добри стендъп комедианти в България, просто трябва да попаднете на тях.

- Коя е любимата ти стендъп звезда сред дамите?

- А, сега! Истината е, че нямам. Знам, че ти се иска да имам, ама нямам. Израснах с шоутата на хора като Крис Рок, Кевин Харт, Еди Мърфи, Габриел Иглесиас, Джими Кар, Луис СиКей, Рики Джървейс и още много велики имена в стендъпа. Но определено на световния пазар има жени с невероятни кариери в това изкуство, като Ейми Шумър, Сара Силверман, Али Уонг и други.

- Изпрати ни след края на интервюто едно твое видео с илюзия и обещаваме да го публикуваме. Освен ако няма голи зайци! Всъщност - ще има ли илюзия в шоуто днес?

- Видео? Видео? Видеоооо?! Няма видео! На който му се гледа е добре дошъл днес в София Лайф Клуб, за да гледа на живо! Това, което правя, трябва да се преживее с цялата аудитория, а не пред екраните. Достатъчно време прекарваме пред тях. И, да! Илюзия ще има! Всъщност, няма… По-скоро има забавни фокуси, типично в моя стил. Аз не съм илюзионист, пък и стендъп комедиант не съм точно… Аз съм комедиен фокусник, въобще човек, който обича да забавлява хората – ентъртейнър го обобщава добре. Обожавам да смесвам емоциите в публиката и точно това се случва и на това шоу.

- Вярваш ли в това, че когато между артист и публика тече истинска енергия, даже и на сцената да има един човек, който не прави нищо, на хората ще им хареса? Вярваш ли, че енергията е половината от скеча?

- Ето в това вярвам най- много! Да, между публика и артист, всичко е енергия. Хубав текст може да имаш, но ако не се свържеш с публиката, тя да те усети и да започнете да си подавате енергия, просто няма да стане нищо! Според мен, това е причината да съществува и думата „харизма“. Това естествено привличане и лесно свързване с дадени хора. Те са харизматични, те са кълба от енергия, която докосва хората по един или друг начин.

- И за финал - най-нелепата ти, най-смешната ти грешка пред публика … ще ни разкажеш ли за нея?

- Нелепи ситуации на сцена има на всяко шоу, това го прави още по-забавно за публиката. Но мога да ти дам пример за ситуация, в която определено се почувствах нелепо. Бях на участие на един банкет, където попаднах поканен от Шкумбата. Без да предполагам, от над 200 човека извадих на сцената най-важните хора от фирмата – директора, жена му, дясната му ръка и секретарката. Един след друг в четири различни номера. „Какво толкова“ ще си каже човек, ако не ме е гледал, но ако ме е гледал, ще знае, че когато извадя човек на сцена, аз го спуквам от шеги. Дам, чувството беше много особено, когато ми разказаха защо толкова много са се смели всички. Хората бяха много готини и интелигентни, а изживяването – незабравимо. Поуката е, че каквито и да сме, каквото и да се случва, не трябва да забравяме чувството си за хумор! Всички имаме нужда от смях…