Сякаш беше вчера, когато всички говореха, че Благо Георгиев и Златка са се разделили, а сега и двамата вече си имат нови любови!
И с това новините не свършват. От днес активно се пише, че Благо и новата му приятелка вече чакат... бебе. Първо, той показа лицето на приятелката си, второ - двамата май носят халки, трето - сложили са ръце на корема на красавицата. И какво от това, ще попитате вие? Ами много звездни двойки така съобщават в социалните мрежи, че ще стават родители.
Че Благой чака пето дете се заговори още преди седмици, когато стана ясно, че той вече е женен, пише "Марица". Със снимката с ръцете на корема двамата с Полина потвърждават слуховете...
Коментарите под снимката са повече от вдъхновяващи. Повечето последователи на Благо си позволяват открито да обиждат новата му половинка, сравнявайки я с "плашило" и "бордюр". Други пък им желаят щастие...
А ние се питаме защо днес става все по-нормално хората да се срещат, да правят деца и после да се разделят. Има ли лимит в опитите за откриване на идеалната половинка, създаването на семейство и дали "докато смъртта ни раздели" вече не е безкрайно остаряло като идея?
Това ли е новото "нормално"? И дали искаме точно това за децата си?
Или пък всичко, което знаем за семейството, вече няма значение. И нямаме нужда от него, за да бъдем щастливи? Дали това не е бягство от отговорност?
Напоследък е нормално жените сами да отглеждат децата си. Явно не сме достатъчно търпеливи, достатъчно готови да се борим, да правим компромиси, по-лесно ни е да открием щастието другаде. Наново. С нов или нова. Но дали наистина сме щастливи от това?
Трудно е да се каже. Със сигурност "правилно" или "грешно" в отношенията няма. Всичко е някак твърде индивидуално, твърде лично. Да, може би има някакво отражение върху децата и техните възприятия, модели на поведение, върху техния собствен избор на партньор и създаване на семейство... Положително или отрицателно, животът ще покаже. Остава ни само да се надяваме, че гравитирайки между партньорите си, намираме достатъчно време и любов за тях - съзряващите, разчитащи на нас. Иначе би било твърде егоистично, твърде еднопластово и някак евтино. Вие как мислите?
