Всички чакаме някакво събитие. Подходящ повод. По-добри времена. Край на войната. Още един понеделник. Уикенда. Настъпването на зимата. По-голяма яснота. Икономическа стабилизация. Лятото да дойде. Изборите. Децата да пораснат. Пенсионирането. Облекчението от обикновена, но неприятна настинка. Ваканцията. Увеличение на заплатата. Всичко все за утре...

Не чакайте!

Поставете живота си на мястото му. Той не е само за празниците. Иначе делничните дни са взети в плен. Така за вечеря всеки ден ще има една и съща паста с домашен кетчуп, евтин колбас или консерва. И не трябва да се докосват за щяло и нещяло високите, красиви чаши за гости, изложени зад мътното стъкло на шкафа, да се яде пушена сьомга без особена причина и да се носи красивата бабина брошка камея без специален повод. И ето, дошъл е най-после празникът, но подарената на предишния празник дреха – само за специални случаи, се оказва малка и демоде.

И сега все още много неща оставяме за по-късно:

Почивката, мечтите, размишленията, отлагаме „Съжалявам”, „Обичам те”, уроците по танго, тортата „Сахер” , новото спално бельо. Всички чакаме някакво събитие. Подходящ повод. По-добри времена. Край на войната. Още един понеделник. Настъпването на зимата. По-голяма яснота. Икономическа стабилизация. Лятото. Изборите. Да пораснат децата. Пенсионирането. Облекчението от обикновената настинка. Ваканцията. Увеличението на заплатата. Всичко за утре... Но този бъдещ празник, може и никога да не дойде...“

Сякаш за вас ли е написано, нали?

Но не мислете, че сте от най-глупавата порода. Огледайте се наоколо – лесно ще познаете хората с отложения си живот, защото те са над 90 на сто от жените и мъжете, които живеят така, сякаш са безсмъртни.

Има една тибетска мъдрост, която е добре да си припомняме по-често: „Човек никога не знае което ще дойде по-напред – утрешният ден или следващият живот”. Това съвсем не означава да си изхарчите заплатата за един ден и после да нямате пари дори за хляб. Това означава просто да живеете сега. Тук и сега е супермодерната мантра напоследък. Но преобладаващо - само на думи.

Ваша си работа, но все пак ще бъдете по-щастливи, ако не отлагате живота си…