В много бедно село се родило момче. Прекарвало дните си безсмислено, механично и монотонно... Точно като останалите жители на това умиращо село без идея какво да прави със собствения си живот. През една прекрасна нощ то сънувало морето.

Никой от съселяните му никога не бил виждал морето, така че никой не можел да му потвърди, че такава безкрайна вода наистина съществува някъде по света. Когато младежът обявил, че ще тръгне да търси морето от съня си, всички завъртяли пръста на слепоочието си и го нарекли луд. Но той въпреки всичко тръгнал на път и дълго се лутал, докато се озовал на кръстовище.

Избрал пътя, който водел направо и няколко дни по-късно стигнал до село, чиито жители водели спокоен, проспериращ живот. Когато младежът им казал, че се скита, мечтаейки да намери морето, те започнали да го убеждават, че си губи времето и че ще е по-добре да остане в тяхното село, за да живее щастливо като всички останали.

Няколко години младежът живеел в изобилие и спокойствие. Но една нощ той отново сънувал морето и си спомнил несбъднатата си мечта. Младежът решил да напусне селото и отново тръгнал на път. След като се сбогувал с всички, той се върнал на разклона и този път тръгнал в друга посока.

Вървял дълго, докато стигнал до голям град. Възхитил се на шума и разнообразието му и решил да остане там. Учил, работил, забавлявал се и накрая напълно забравил за целта на пътуването си. Въпреки това, няколко години по-късно той отново видял морето насън и си помислил, че ако не изпълни мечтата на младостта си, ще пропилее живота си.

Ето защо младият мъж отново се върнал на разклона и избрал третия път, който го отвел в гората. На една полянка мъжът зърнал малка колиба, а до колбата имало не много млада, но красива жена, която простирала изпрани дрехи. Тя го поканила да остане при нея, тъй като съпругът й отишъл на война и не се върнал. Мъжът се съгласил.

Дълги години те живели щастливо, отгледали децата си. Но един ден нашият герой, който вече бил остарял, отново е посетен от мечтата си за морето. И той оставил всичко, с което бил свързан дълги години, върнал се на разклона и тръгнал по последния, непознат досега за него път - много стръмен и скалист.

Вървял много трудно и започнал да се страхува, че скоро ще бъде напълно изтощен. В подножието на голямата планина, старецът решил все пак да я изкачи с надеждата поне от разстояние да види морето от сънищата си. Няколко часа по-късно, с почти изчерпани сили, той стигнал до върха на планината. Пред него се простирали безкрайни простори. Старецът видял кръстовището на пътя и селото, в което жителите живеели в благоденствие, видял и големия град, и хижата на жената, с която беше прекарал много щастливи години.

А в далечината на хоризонта видял синьото безкрайно море!

Преди измъченото му сърце да спре, трогнатият старец през сълзи на съжаление също така забелязал, че всички пътища, по които е вървял, са водели към морето, но той не е изминал нито един от тях до края.