Автор
Веселина Петрова

Инфлацията взема къшея хляб от устата на децата ни, вие за политика ми говорите!

Сигурно сте забелязали, че през последните месеци цените растат буквално с дни. Ако днес сте купили нещо от магазина на една цена, то утре то ще е поне с 5-10 стотинки по-скъпо.

И това, както стана вече ясно, си е тенденция от месеци... Че дори година! Правя си труда да погледна една брошура на голяма верига супермаркети от преди година и сега - шок и ужас!

И не, не сравнявам цените на екстри като сьомга, моцарела или хляб с лимец. А най-обикновените и традиционни за всяко семейство бял хляб, яйца, сирене, месо, мляко.

Всъщност през последната година-две млякото, кашкавала и сиренето отдавна са по-скъпи от месото и влизат в графата "лукс". Особено за възрастните хора, както и за многочленните семейства. Малко са хората, които могат да си позволят да напълнят кошницата с повече от тези така важни за доброто ни здраве и развитието на децата храни, както и с повече плодове и зеленчуци.

Ако преди сме си купували храна за 10-20 лева, сега оставяме в магазина поне 50 лева. А като се приберем у дома, виждаме, че сме купили 5-6 неща.

Преди 1 година белият хляб е бил 1,00-1,30, сега е почти 2 лева. Филето от скумрия е било 7-9, сега - 10-13 лева. Кашкавалът е бил 8,99 за килограм, сега е - 16-18,00.

Брашното е било 0,65 лв., сега е 1,60-2,00 лева. Прясното мляко беше левче, сега минава два лева. Киселото - беше по 70-80 стотинки, сега е 1,30.

Друг е въпросът, колко от тези безбожно скъпи основни продукти са и достатъчно качествени. Често чувам хора в магазина да си говорят че в хляба няма брашно, а само набухватели и подобрители, а сиренето има основно палмова мазнина... За киселото и прясното мляко въобще не коментирам. Т.е. ние хем сме принудени да купуваме скъпи продукти, често по-скъпи, отколкото са в доста по-уредените от нас финансово европейски държави, хем ядем меко казано боклуци.

При тази убийствено реална ситуация, в главите на хората едва ли има място за сексскандали, политически водевили и преразкази с елементи на драма. Още повече, че сега е лято. Но след два месеца навън ще стане студено, ще завали, ще задуха, а в домовете на много от нас ще бъде студено. Защото и топлината вече е почти недостижима, като това да се придвижваш с колата си.

И по-празни ще стават пазарските ни колички, и по-студено ще ни е в душата, а светлината в дъното на тунела все ни се изплъзва, измамна и някак нереална.

За какво им е на децата да учат и да знаят какво е да си пожарникар, като хората с професии количка не пълнят? Нисък стандарт, беден и гладен народ, тъжна статистика.

И рецесия. Не само в икономиката, ами и в нравите, традициите, морала, образованието. Тотална и някак необратима.

И зрелищата вече не са нито вкусни, нито привлекателни. И ни се иска да изгрее слънце и на нашата улица. Да спрат да ни наричат работещи бедни, страната с най-нисък стандарт в ЕС и други подобни.

А до тогава: Като нямате за хляб, яжте пасти.

Или казано по-точно: като нямате пари за кашкавал, замислете се каква е причината за това. Ама хубаво се замислете. И ако можете нещо, макар и мноог малко да промените в себе си го направете.