Цитатите от Омар Хаям, този велик поет, източен мъдрец и философ, са вечни. Всяко негово четиристишие е уравнение, стремящо се към точната формула, към афоризма.
С образа на великия поет Омар Хаям са свързани редица легенди, а биографията му е пълна с тайни и загадки. В Древния Изток той е бил познат преди всичко като изтъкнат учен – математик, физик, астроном и философ. В съвременния свят Омар Хаям се слави по-скоро като поет и създател на оригинални философско-лирични четиристишия – мъдрите и изпълнени с хумор, дяволитост и дързост рубаѝ.
Рубаѝ е една от най-сложните персийски стихотворни форми. Всяко стихотворение включва четири строфи, три от които (а понякога и четирите) се римуват помежду си. Хаям е ненадминат майстор в този жанр. Неговите рубаѝ ни поразяват с точността на наблюденията му и дълбочината на разбиране на света и на човешката душа, с яркостта на образите и изяществото на ритъма.
Живеейки в религиозно общество, Омар Хаям е размишлявал за Бог, но решително е отхвърлял всички църковни догми. Ироничността и свободомислието му са отразени в неговите рубаѝ. Много поети от неговото време са били негови почитатели, но тъй като са се страхували да не бъдат наказани за волнодумство и богохулни изказвания, те са приписвали и своите стихове на Хаям.
Омар Хаям е бил хуманист, за него човекът и душевният му свят са били над всичко. Той е ценил удоволствията и радостта от живота, насладата от всяка минута. При това стилът му на писане му е позволявал да изрази това, което не е можел да каже на глас в пряк текст.
Предлагаме ви 15 дълбоки и мъдри цитати от Омар Хаям за човека, щастието и любовта:
1.
Красив да си, не е такъв да се родиш.
Ти красотата можеш да я усвоиш.
Когато е човек красив душевно,
нима пак външността му ще цениш?
2.
Най-долните душевно най носа си вирят.
Протягат го натам, където духом не достигат.
3.
Изпитаните от живота повече постигат.
А вкусилите сол се радват на меда.
Който е плакал, искрено се смее.
Умирал ли си, знаеш, че живееш!
4.
Седяли двама души пред прозорец.
Единият видял противен дъжд и кал,
а другият – листата свежи там видял,
и пролетта, и синьото небе съзрял.
Седяли двама души пред прозорец.
5.
Ний извор сме на радост – и на мъка.
Вместилище за грях – и кладенец от чистота.
Човек е многолик като света.
Нищожен е, но и велик безкрайно!
6.
Мнозина с грешките си губят онези, дето са им скъпи.
Угаждайки на чужди хора, от ближния ще се отдръпнат.
Все хвалят хора недостойни, а верните ще предадат.
Любимите си хулят, чакайки те после да се извинят.
7.
Ний няма да попаднем пак на този свят,
не ще се срещнем пак с приятели на маса.
Улавяй всеки мимолетен миг богат,
изпуснеш ли го, няма пак да го дочакаш.
8.
На силни и богати хора не завиждай,
след всеки изгрев ще настъпи залез.
Живота си, тъй кратък като вдишване,
приемай като даден ти назаем.
9.
За мен е по-добре да си самотен,
а не душата си да даваш на кого да е.
Пилеейки тоз пламък свой безценен,
не ще обикнеш сродното сърце.
10.
Смешно е цял живот на инат да пестиш,
няма вечен живот ти да си спазариш.
Тоз живот, мили мой, ти е временно даден.
Гледай своите мигове да не проспиш.
11.
Едно е да се подариш – и друго да се продадеш.
Да спиш до някого - не значи да преспите.
Да не си отмъстил – не е да си простил.
Да си далеч - не е да не обичаш.
12.
Можеш да прелъстиш мъж, който има жена, можеш да прелъстиш и мъж, който има любовница, но не можеш да прелъстиш мъж, който си има любима.
13.
За да живееш мъдро, не ти трябва много.
Две правила ти първо запомни поне.
Гладувай по-добре, отколкото наред да лапаш,
и по-добре стой сам, отколкото с кого да е.
14.
Зло не правѝ – ще ти се върне някога.
И в извора не плюй – вода ще пиеш.
Недей обижда нисшите по ранг,
и ти ще искаш нещо от по-висши.
Другари не предавай, те не се заменят.
Любимите си хора ти недей губѝ.
Не се залъгвай, скоро ще се види,
че с таз лъжа на себе си вредиш.
15.
Откъснатото цвете трябва да бъде подарено, започнатото стихотворение – завършено, а любимата жена – щастлива, иначе не е трябвало да се захващаш с нещо, което не ти е по силите.