Животът е прекрасен. Ама наистина. И няма значение нито на колко сте години, нито колко килограма тежите. Казвам ви го от личен опит. И не, не толерирам наднорменото тегло. Просто всеки човек има правото да бъде щастлив и да се чувства добре в компанията на околните, без те да го гледат снизходително и да коментират тлъстинките му зад гърба му.

Години наред живеем под натиска на обществените норми за перфектните форми, перфектната талия, идеалния прасец, добре оформения глезен... Само че да ви кажа - не всички можем да бъдем Мис 90-60-90. Някои сме си хубави и с по-различни от тези общоприети норми.

И трябва ли да се чувстваме нещастни само защото не отговаряме на световния обществен калъп?

Преди години, на плажа, една по-едра жена на средна възраст излиза от водата, а малко детенце виква с цяло гърло: "Мамо, кит"! Не, не е кит. И сега следва да си зададем въпроса защо мъжете с огромни кореми - ама толкова огромни, все едно са в деветия, че и десетия месец, някак гордо се носят край брега, пъчат се, а ние, дамите със закръглени форми, трябва да се крием под шалове, пареота и какво ли още не. Ами не е честно. Морето е за всички. Морето не е моден подиум. То е много повече от дефиле на перфектни форми и нови модни тенденции.

Морето е любов, романтика, емоция. Да се потопиш и да забравиш, да се преродиш, да бъдеш част от Вселената за миг. Докато водата се плиска край теб на малки, къдрави вълнички. И няма значение дали си 45 или 60 кг, просто защото в природата разнообразието е разрешено, дори задължително, за да я има нея, Земята - в цялата й прелест.

Представяте ли си всички риби да са с еднакво надути устни, всички фламинги да са с еднакво дълги крака, а всички папагали да са с едно и също оперение? Скука!

Животът е твърде кратък, за да се връзваме на хорското мнение. Скъпи дами, момичета, мами, носете си годините и килограмите с кеф. Бъдете такива, каквито сте, защото ви харесва, защото ви е добре в собствените кожи, а не защото искате да се вместите в някакви рамки, очаквания, приети норми.

Обличайте банския и скачайте във водата. Животът е приключение, в което кантарът е просто предмет, указващ някакво число, а не страховит призрак.

Днес се претеглих. Тежа с 10 килограма отгоре от времето, когато мама постоянно ми повтаряше, че съм дебела и трябва най-сетне да вляза във форма. Обаче съм щастлива. И доволна от живота си. Доволна съм, че се събуждам сутрин такава, каквато съм, че съм аз, че съм точно тази, която съм. С това, което съм и което съм постигнала. Душата ми е птица окрилена - лети високо, надалеч, без да се притеснява, че някъде някой коментира перата ѝ...

А ти, докато четеш тези редове още ли смяташ, че да имаш тънка талия е най-важното нещо на света?