Страната на бункерите, орлите и мерцедесите – това бе всичко, кoето знаех за Албания преди да попадна там в края на май.
Да, бункери има – около 700 хиляди бетонни укрепления, наследство от комунистическото минало на страната са налице. Целта им е била да защитават страната по време на Студената война. Днес те не се разрушават, забранено е. Запазването им за албанците означава съхранение на наследството от една друга епоха.

Да, и мерцедеси има... Всички туристи обръщат внимание на факта, че 80 процента от колите по пътищата са Mercedes. Тук още вярват, че без мерцедес не си албанец.

И орли има.... С орлите всичко е по-разбираемо и просто: истинското име на Албания е Шкиперия - страната на орлите. Според легендата албанците са техни потомци.

Албания, обаче е много, много повече от всичко това и си струва да бъде открита, разгледана, обичана, защото е загадъчна, неповторима, ароматна, вкусна, цветна и очарователна.

Съветвам ви да започнете запознанството си с Албания от столицата - тук можете да видите основните характеристики на страната, събрани в едно единно цяло, подправено с балкански и дори турски привкус.

Струва си да посетите няколко музея (за да се запознаете с археологията, историята, изобразителното изкуство на Албания), джамията Етем Бей, както и легендарната пирамида в Тирана. Но за да усетите истински местната атмосфера, можете да се разходите в жилищните квартали на столицата, а не в централната част на града или пък да се настаните с комплекса Te Stela Resort, където освен че ще се насладите на типичното албанско гостоприемство, ще можете да опитате “от извора” най-добрата албанска бира и дори да си я налеете сам от барела.

Албания може да бъде лазурно синя като на Малдивите. Ако не вярвате, просто посетете Ксамил - райски плаж, лазурно синьо море и мохито.... Да, всъщност не е нужно да пътувате до Малдивите например, за да се насладите на подобна нирвана. Ксамил ще ви предложи всичко това, та дори и повече: приказни залези - танцът на цветовете в небето над залива до хотела ни бе повече от зашеметяващ; вкусна храна - най-добре проготвения лаврак в последните 10 години хапнах в малкия ресторант на плажа пред Delight Hotel. (Oооо, и мидите подобно на името на хотела са истинска наслада); усмихнати и любезни местни; девствена природа - известното “синьо око” на Албания е сгушено именно сред естествения рай на планините и гъстите гори край Ксамил (Не пропускайте да видите този воден извор и природен феномен, който ще ви омагьоса с неземната си красота!), спираща дъха ривиера, планини и долини, изключително добре запазени древни градове - храмът Бутринт, който разказва историята на лечението и поклонението в древността е буквално на няколко километра.
След няколко незабравими дни на брега на Йонийско море смятам, че Ксамил определено има потенциала да се превърне в едно от летните убежища на Европа.

В Албания можете да събирате всички нюанси на синьото в зависимост от това в коя точка на крайбрежието й попаднете.
Във Вльора, например се срещат водите на двете морета – Йонийско и Адриатическо. Цялата палитра на синьото на Вльора, можете да забъркате с хилядите ярки и разнообразни цветове, които предлага курортът. Да започнем с факта, че това е първата столица на независима Албания, така че има какво да се види освен синьото на двете морета. Именно Вльора се води за най-добрия туристически морски курорт на цяла Албания, защото предлага забавление, красиви плажове, които се редуват със скалисти заливи за разнообразие, живописни лагуни, аквамарин вода, бял и фин пясък, стриди на цената на минтай филе, маслинови и цитрусови насаждения.

Спиращата дъха албанска ривиера минава от Бутринт до Вльора и предлага най-доброто от най-доброто: изгубеното село Дерми, плажовете на Химаре, Борш, Потами, Ливадия, Палас, Саранда и Ксамил.
Ако пък пътуване по завоите на Албанската ривиера, откриваща зашеметяващи гледки не е по вашия вкус, то просто от Тирана поемете към Дуръс – пристанищен град и курорт с дълга плажна ивица, по която са накацали хотелски комплекси за всякакъв бюджет и вкус (FАFA Premium е сред любимите ми). Крайбрежната алея е подходяща за разходки, спокойна и без излишни търговски обекти и кич. Дуръс е автентичен и неподправен в синхрон с модерния начин на живот.

Независимо че Албания става все по-модерна, пътуването назад във времето тук е възможно. Можете да се телепортирате в миналото от време на време, особено когато посещавате градовете на ЮНЕСКО Берат и Гирокастър. И не, не е нужно да обикаляте по музеите, за да научите малко от историята на Албания. Просто трябва да я изживеете, докато се разхождате по тесните улички на каменните градове като Берат – градът на двете хиляди стълби или хилядата прозорци.

Да, наистина хиляда прозореца „гледат“ към крайречната улица на древния град. Кравите пасат близо до брега. Децата лудуват. А на върха се извисява крепост от 12 век. И не, това не е музеен експонат. И до днес в крепостта живеят обикновени хора като баба Вяра, от която си купих най-приказната ръчно избродирана покривка и блуза от нежен памук с бродирани цветя (истинска фантазия, на която би се възхитил и най-добрия haute couture дизайнер). Сред криволичещите улици на крепостта се почувствах много у дома – заради аромата на розите, заради къщите с бели дувари и червени керемидени покриви, заради малката църква, пазеща мощите на българските просветители учениците на Кирил и Методий – Свети Горазд и Свети Ангеларий, заради усмихнатия дядо Ангел, от който си купих най-ароматното домашно сладко.
Близо до Берат, на планинския хребет Шпираг, някога е бил издълбан огромен надпис Енвер в чест на диктатора Енвер Ходжа (същият този, който заради фикс идеята си, че НАТО някой ден ще нахлуе в Албания е построил хилядите бункери, с които започнах разказа си).

През 1992 г. комунистическата партия е забранена и надписът е променен на Никога (Never). Символично, тъжно, но вдъхновяващо.
Гирокастра, родното място на Енвер Ходжа и Меката на Османската империя, продължава списъка на ЮНЕСКО. Буквално град (жиро) около (кастро) крепост. И в крепостта има какво да се види: гробница, артилерийски оръжия, италиански танк и военен музей, и в града – малки магазинчета, в които продават млади момичета и момчета и които говорят отлично и английски, и френски, и немски. Няма да забравя Доналд – 8 годишното момченце, кръстено на Доналд Тръмп, което със страст и гордост ми показваше ръчно изработените от майка му традиционни албански костюми и на приказен английски ми разказваше историята и произхода им.

Именно по време на телепортирането ми в миналото – в Берат осъзнах, че храната е една от причините, поради които Албания трябва задължително да влезе в bucket-list-а на всеки уважаващ се пътешественик-гастроном, защото е свежа, ароматна и вкусна, много вкусна. В Албания храната е като в детството, особено маслото, което директно ме върна в друго време и място. Странно е човешкото съзнание – в момента, в който опитах парче от домашната питка на Алма с малко масло се озовах в кухнята на баба– отново я чух как подвиква на козичките Буба и Зорка, представих си я как бие млякото, за да ни приготви масло за закуска. Задължително опитайте масло и домашен хляб в Албания – особено ако се озовете в кухнята на Алма в Castle Park Berat. Тази нежна и цветна жена си е поставила за цел да запази традиционните рецепти, използвайки само продукти от местните земеделски производители. Опитайте Tavë Kosi: едно от най-обичаните ястия в страната.

Агнешкото месо се пече в глинен съд с яйца и кисело мляко. Крайният резултат е ястие, подобно на киш, с крехко месо и лека кремообразна яйчена заливка. Препоръчвам също Fergese: гъст дип от зелени и червени чушки, домати и лук, сварени с извара и подправки. Speca me Gjizë: Жълтите, оранжевите или червените чушки, пълнени с ориз, извара и подправки, дори преди да бъдат изпечени във фурната, преливат от вкус и аромати. Пълнени патладжани, лозови сарми, гювеч, овкусени по приакзен начин. А за десерт – Trilece - думата идва от испански и означава “торта, направена от три млека” (всъщност “трилеята” с мляко, сметана и кондензирано мляко) и да я наречем “вкусна” не е достатъчно. Trilece е удоволствие за небцето и топла торта, перфектна за топлите албански дни. Можете да опитате и Petulla - пържено тесто с мая, което се сервира със захар или мед или Shëndetlie - медена орехова торта с горещ сироп, подправен с ванилия и карамфил. Вкусно и не много сладко.

400 години османско владичество не са били напразни: албанската кухня се основава на турските традиции, пренаписани по нов начин, комбинирани с италиански и гръцки теми в много необичаен гастрономически микс. На север и юг предпочитат риба и зеленчуци - дори в съвсем малки и непретенциозни ресторанти приготвят приказно прясно уловени скариди на скара, ципура или лаврак. В централните райони се хапва месо - агнешко или свинско на скара. Ще го намерите навсякъде, най-вече в типичните заведения за скара. Поръчайте голяма чиния смесено месо на скара със салата и местна бира - Stela и се насладете!

Именно в Берат от Алма разбрах, че за да си приключенец в кухнята, трябва да си приключенец и в живота. А това в Албания не е трудно, защото освен че имат свежа, ароматна и вкусна храна, имат и природа, подходяща за разнообразни и различни приключения – като рафтинг в каньона Осуми например. Осем водопада, катедрала, непокътната природа и адреналин на макс.

Ако сте любители на приключенията, красивата и непокътната природа, автентичната кухня и лазурносиньото море, не се замисляйте, а просто включете Албания в плановете си за това или следващото лято. А то в Албания е дълго – цели шест месеца имат типчен летен характер и температути над 25C.
Очарователно, нали?