Да се разплачеш пред хора – божичко, какъв срам! Ние не сме овладели чувствата си, изглеждали сме жалки и слаби, показали сме се уязвими пред всички… Трябва да бъдем по-снизходителни към себе си. Да, възрастните хора плачат – и имат пълното право на това.

„Вие сте възрастен човек, но сте на път да заплачете като дете, пред очите на всички. Каква е причината ли? Забравили сте вкъщи картата си за метрото и сте забавили опашката, докато сте ровили в чантата си, а някой ви е направил груба забележка. Нацапали сте си блузата с грозно петно на път за работа. Бившият ви приятел е публикувал в интернет куп свои снимки, на които се прегръща със стройна блондинка на плаж в Тайланд – и това е сринало всичките ви представи за него… Или какви ли не други причини. Сълзите напират да излязат, макар да няма особен повод за плач, но вие не можете да ги спрете.

За вас не знам, но аз плача постоянно. Всяка следваща година, откак станах на 20, съм плакала повече, отколкото предната – и при това съм била по-щастлива. Да, сега често плача от радост. Това толкова прилича на поведението на „майчиците“, че понякога, плачейки заради някой рекламен клип, или заради националния химн, или от мисли за старостта, аз си казвам „Ама ти си като бременна!“. Но това не е бременност, а нормален живот. Освен това плача от тъга, страх, любов, веднъж и по време на секс (но сега няма да разнищваме това), от глад, от умора и (с извинение) от ПМС. По мои наблюдения има много хора като мен. И околните би трябвало да приемат по-спокойно своите сълзи. Но докато не са се научили на това, ето какво могат да направят.

Запомнете какво ви провокира

На теория, ако знаете какво може да ви докара до сълзи, можете да го избегнете. За мен това е невъзможно, защото… ами, просто казано, животът е твърде бурен и кратък. Но все пак ще ви кажа, какво може да ме накара да заплача – влюбените старци; мисълта за това, че някой, когото познавам, някога ще умре; хората, които страстно отстояват убежденията си; освен това плача, когато пробвам рокля, която уж би трябвало да ми стои страхотно, но пред огледалото се оказва, че изобщо не е така, макар да съм си мислила, че винаги мога да разчитам на роклите тип „риза“… плача и когато се замислям колко сили са вложили мама и татко в мен… плач у мен предизвикват и болката от всякакъв вид, тъжната музика, повечето филми, някои рекламни клипове и веднъж дори един мост.

Не се срамувайте

Позволете си да си поплачете и продължете нататък. Не мисля, че е нужно всеки път да се криете в тоалетната или да се срамувате от сълзите си. Ако осъзнавате, че ей сега ще се разридаете, може да излезете на междинната площадка на стълбището (плачещите жени смятат това място за тайно убежище за реване). Вие също имате чувства, а за срам има и къде по-важни поводи.

Не можете да се овладеете? Пуснете чувствата си на свобода.

„Някои биха ви посъветвали „Никога и на никого не показвай сълзите си“. А аз смятам, че ако наистина ви е зле и ви иде да заплачете – плачете. Това ще уплаши всички“. Това е мнението на сценаристката и актриса Тина Фей. Точно така, Тина. Понякога ти иде да заплачеш без причина. Тогава е по-добре да се сдържиш, иначе околните веднага ще ти напомнят, че липсата на кашкавал в сандвича ти от Subway не е повод да не работиш. Но ако някой се държи с вас отвратително или нечия постъпка ви нарани дълбоко, пороят от сълзи бързо ще покаже на всички истинските ви чувства.

Дами, дръжте се достойно

Ако някоя жена се разплаче – било то на бюрото в офиса, в бара или в някое ъгълче на купон – недейте да задълбочавате мъката ѝ. Просто се престорете, че не забелязвате нищо – освен ако не сте най-добрата ѝ приятелка. Тя няма нужда от съчувствието ви, тя изобщо не очаква всички дами наоколо да се скупчат около нея и всяка да я разпитва какво е станало и кой е виновен. Тя изобщо не иска хората да привличат всеобщото внимание към нея в този момент, когато тя е толкова уязвима. Така че спазвайте дистанция, господа. Най-добрата приятелка ще се оправи и без вас, тя разполага с редица средства – подкрепящ приятелски поглед, дружеска прегръдка, ободряващ есемес. Понякога имаме нужда да си поплачем без особен повод, а друг път имаме причина, и то доста сериозна, но не желаем да я споделяме с хората, които случайно са се оказали покрай нас. Общо взето не я зяпайте. Всеки човек понякога плаче. Буквално. Всеки!

Никога не упреквайте мъжа за плача му

Когато мъжът, с когото бяхме двойка, веднъж се разплака пред мен, неволно се замислих дали от това той е станал по-малко привлекателен или мъжествен за мен? Ама че глупост! Всъщност ако мъжът плаче пред вас, значи с вас му е толкова спокойно и леко, че той не се страхува да отхвърли всичките натрапени му догми за мъжествеността и да ви покаже своята уязвимост. Какво може да е по-привлекателно от това?! Дайте му носна кърпичка и се дръжте с него точно така, както бихте се държали с ваша разплакана приятелка.

Аз лично съм готова отново и отново да гледам сцената от седмия „Хари Потър“, в която всички ученици мъжествено и стоически защитават с вълшебните си пръчици онова, което им е скъпо (училището!) пред лицето на практически непобедим враг. Вие готови ли сте, приятели? Започнете да плачете!“

* Откъс от книгата на Моника Хейзи „I Can’t Believe It’s Not Better: A Woman’s Guide to Coping with Life“.

Първите пет минути от анимационния филм „Нагоре“

„Защо да чакаме до края на филма, за да накараме зрителите да си бършат сълзите с ръкав?“, недоумяват творците на студио Pixar. „Защо не ги намушкаме право в сърцето още през първите пет минути с острия Нож На Жестоката Истина и не ги накараме да сълзят до смърт през останалото време, докато целият киносалон не се превърне в редици празни столове със солени локвички отдолу? Та това е толкова забавно!“. Ако някога ви се прииска да си поплачете, гледайте тази анимация. Само че внимавайте, защото ще си изгубите целия ден“.

Моника Хейзи