"Чуждопоклоничество" или защо смъртта на кралицата ни раздели на две?
Автор
Весела Георгиева

"Чуждопоклоничество" или защо смъртта на кралицата ни раздели на две?

Кралицата си отиде от този свят на 96 години. Смъртта ѝ предизвика сълзи, молитви и коментари - милиони - от цял свят. И нямаше как, новините бяха водещи и в родното медийно пространство. А коментарите разделиха обществото ни на два противоположни лагера. Но нужно ли беше?

Новините за смъртта на Елизабет Втора заляха вчера ефира на телевизиите, водещите страници на интернет медиите, а днес и печатните издания.

Кралица Елизабет Втора бе особена личност. Личност, която извадена от своята местна функция и важност, е свързана с много държави в цял свят, с много държавни ръководители, с една дълга история.

Неслучайно много от световните лидери коментираха, че със смъртта ѝ си отива цяла една епоха.

В нашите социални медии обаче завря и закипя. Коментарите бяха от "тя бе страхотен лидер и личност" до "у нас умират хора, а медиите се превъзнасят по кралицата".

Да, факт. Новините от наводнените райони някак минаха на заден план, но те със сигурност не са по-маловажни. В същото време обаче трябва да можем да бъдем съпричастни. И да можем да почитаме чуждата скръб. Една цяла държава скърби. Отива си една личност, която е повече от монарх на една държава.

Както написа Петя Дикова, "Тя беше епоха. Показа на целия свят какво значи дълг. Беше пример. Символ. Константа в един променящ се свят. Всички я наричаха просто “Кралицата”, дори американците, за които най-близкото до кралско семейство е фамилията Кенеди. В монархия, раздирана от скандали, разводи и разочарования, тя беше безгрешният монарх. Приема на аудиенция 15 министър-председатели, включително Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър и Тони Блеър.
Изпраща първия си имейл през 1976-та. Единственият британец, който може да шофира без да носи книжката си. Великобритания, а може би и светът, никога няма да са същите!"

В памет на британския монарх знаковата "Eмпайър Стейт билдинг" в Ню Йорк беше осветена в лилаво.
Най-голямата забележителност на Париж пък потъна в тъмнина. Светлините на Айфеловата кула във френската столица бяха угасени точно в полунощ.
Знаковата статуя на Исус Христос в Рио де Жанейро беше осветена с цветовете на Обединеното кралство. През цялата изминала нощ монументът светеше в бяло, синьо и червено.

Та в този ред на мисли няма как редът на българските новини да е по-различен от реда на новините в световен план. А в света вчера имаше една новина: кралицата почина.

Не е въпрос на неуважение, нито на омаловажаване на родните новини, проблеми, радости и скърби. Въпрос на уважение е към останалите.

България е с хората от наводнените райони. България е с близките на загиналите в катастрофата край Панчарево. Сърцата ни са съпричастни. Доказват го стотиците доброволци, оказали се на място в наводнените села.

А думите на един от тях, Кирил, преподавател на деца от Карлово, казани в ефира на Нова тв, ще останат в съзнанието ми завинаги: „В нашата страна под всичката гняс, трупана и стискана с години, тупа все още сърцето на народа, видях го и на 6 септември, когато дойдоха хиляди хора. Всички искаха да помагат много“.

„Добро и зло винаги ще има – те си вървят ръка за ръка. Проблемът на нас българите ни е, че вечно гледаме да борим злото и се фокусираме върху него, а по-различно би било да се фокусираме върху това да отидем и да трупаме добро върху доброто. Ако всеки, който може, отиде в тези села и помогне, с каквото може, нещата ще се получат полека-лека. Вместо да търсим оправданието да не правим нещо, по-добре да го направим. Истината е, че хората в България можем много и при малко повече желание да сме много силни и да направим нещата да се случват в по-добрата посока! Има смисъл хората да отидат там и да помогнат на бедстващите. Трябва да си помагаме“, каза още Кирил.

Ами това е. Нека бъдем по-смирени и по-добри. Нека направим така, че да помогнем на нещата да се случат по по-добър начин. Има смисъл. Няма смисъл да заклеймяваме, да се делим и да се чувстваме прецакани.

Единственото, за което си струва да страдаме, според мен, е че сме нямали държавен глава, управник, който да заслужи любовта ни и благодарността ни така, както Елизабет заслужи любовта на британците. Защото те обичаха и уважаваха своята Кралица. за разлика от наследника ѝ - Чарлз.

Бог да пази България!