Тръгването на детска градина на детето често е стресиращ период, както за малчугана, така и за неговите родители - възникват десетки въпроси, неясноти, наситени с емоции от първата по-сериозна раздяла с детето. Всяка година в този омагьосан кръг се въртят стотици родители, които обаче често срещат едни и същи проблеми и търсят отговорите на сходни питания. Именно това обединява консултанта по позитивно родителство Цвети Христанова и създателката на първия Портал за Детски градини Катерина Ковачева в един общ проект, наречен "Пътеводителят на детските градини".

В него те са събрали отговорите на най-често срещаните изисквания и етапи за едно успешно кандидатстване и постъпване на детето в детска ясла или градина, освен това двете дават практични съвети и стъпки за успешна емоционална подготовка и по-плавна адаптация

Как всъщност е възникнал любопитният проект, коя е най-подходящата възраст, на която да пуснете малчугана си на детско заведение и какво да изберете държавна, частна градина или кооператив, са само част от темите, които обсъдихме с Цвети и Катето.

Здравейте, момичета! Представете ни се накратко?

Цвети: Здравейте! От къде да започна? Аз съм майка на две неуморими и щури момчета, които преобърнаха света, мечтите и кариерата ми. Благодарение на тях съм вече автор на няколко книги, консултант по позитивно родителство и създател на "Оммм позитивно родителство".

Катерина: Аз съм майка на момиче, репортер по душа и не само, създател на първия "Портал за Детски градини", в който помагаме на родителите да се справят с трудното начинание да кандидатстват в ясла и градина.

Наскоро издадохте заедно "Пътеводител на детските градини", как се появи идеята за проекта?

Катето: Нали знаете как Вселената ви среща с вашата порода хора в най-подходящия момент? Е, с Цвети доста по-рано се намерихме и то по адска случайност. Ровейки за интересни статии и гости в блога ми, попадам аз на “В малките часове” и чета уникално забавен текст за безсънните ѝ нощи като млада мама на две момчета (тогава беше роден само Тео, но интересно е, че с Боби се затвърди тенденцията на безсънните, но забавни нощи). Дори не си спомням какво сме си писали в последствие, за да се стигне до момента, в който аз всеки ден си пиша и говоря с Цвети за какво ли не покрай и извън майчинството, тъй като тя е в Нидерландия, не успяхме да се видим на живо. Тя винаги е била двигател на идеи, както обичам да ѝ казвам, изключително дейна и активна личност.

И след поредната консултация на Цвети за тежка и проблемна адаптация, в която освен това я питаха и общи въпроси за кандидатстване, тя ми писа и предложи да обединим сили и да бъдем полезни на родителите и в двете насоки - емоционална и практическа подготовка. Та, ако се питате защо консултант по позитивно родителство и репортер създават "Наръчник за ясли и градини"? Отговорът е, за да сме в полза на родителите, които ежедневно се лутат и питат в майчинските групи, звънят на приятел или се надяват да разберат от приемното време на директорите отговорите на въпросите, които ги тормозят.

Коя според вас е най-подходящата възраст, на която едно дете да тръгне на детска градина?

Цвети: Това е един силно дискутиран и много спорен въпрос. Мога да кажа, кога е най-трудно със сигурност и това е, когато детето преминава през период на страх от изоставяне. Редица специалисти твърдят, че детето трябва да тръгва на градина на 3 години, други пък, че трябва да е от ранна възраст. Истината е, че децата започват да търсят все повече социален контакт и да играят заедно с други деца след 2-рата си година. Най-подходящата възраст би зависила силно и от темперамента на детето. Аз лично бих препоръчала възрастта между 1г., 6 м. и 1г. 10 м. или след 2 г. 4 м.

Кои са най-важните стъпки, които един родител трябва да направи преди това?

Катето: На първо място наистина стои именно практическата подготовка - тя е най-важната за родителя. Подготвяйки се с документите и начините им на подаване, изискванията, нормативната уредба като цяло, медицински изследвания и прочие, родителят ще се чувства по-сигурен и уверен, с минимализиране на грешките (защото заради недочитане на изискванията са ставали доста грешки), в тази голяма нова глава от живота на него и на детето.

Знаете ли колко родители нямат никаква идея къде да подадат документите или какви трябва да са те, при положение, че за всеки град има Наредба на местно ниво? Въпросите са стотици и все едни и същи.

Как бихте отговорили на въпроса, който всеки родител си задава - държавна, частна градина или кооператив?

Катето: Истината е, че няма универсална формула за избора на най-добрата детска градина за вашето дете. Тя може да е във всяка една от тези три форми. Най-вече, разликата е във финансовото естество, но шансът да приемат детето в държавна градина в София, особено под 3-годишна възраст, се стопява с всяко класиране.

Има и друго естество на избор при родителя - в частните градини и кооперативите родителите имат много повече достъп и информация, както и контрол над ситуациите - видеонаблюдение, ежедневна среща с директори и учители и т.н. И не само - имат физически достъп до сградите повече, отколкото в държавните. Това неимоверно влияе и на адаптацията на децата.

Кооперативите всъщност са много добра алтернатива, но за жалост в повечето има и доста участие от страна на родителя, например в някои родителите се редуват да готвят или пък имат много ангажименти със счетоводство, база и т.н. А с годините, всички те напускат кооператива и започва едно лутане кой да го поеме като организация. Общо взето е идеален вариант при липса на места в първите две учреждения.

Темата е много обширна, но най-важното за родителя е отношението към детето, затова да изберат мястото, където то е на ниво, така че да са спокойни в тези 8 часа - това е отговорът ми накратко.

Какво е вашето мнение за адаптацията на децата в градините в България?

Цвети: Работя с доста семейства и това, което виждам, са два много крайни полюса - има градини с много приветлив персонал, които разбират, че детето има нужда от адаптационен период и такива, които ги хващат припряно от вратата и твърдят, че да се плаче е нормално. Тъжното е, че има прекалено много случаи все още от втория тип. Определено има какво още да се желае в тази насока.

Катето: Определено има накъде да се работи. Лошото е, че родителите не си знаят правата или се притесняват да попитат на място. Оказва се, че в държавните градини персоналът на места просто не достига и няма вариант да обърнат внимание на всички деца, камо ли те да влизат с родителите си вътре. И тук става хаос измежду градините - едни имат адаптационен план, други не, трети са го преписали, а не го прилагат. Нужна е цялостна програма на МОН и МЗ за темата.

От каква подкрепа има нужда според вас всяка майка в процеса на пускане на детето на градина?

Цвети: Информация, каквато ние с Катерина се постарахме да съберем и синтезираме, но и обратна връзка от персонала в градините. Както в периода преди започване на детето в градината, така и докато тече адаптацията. Без необходимата информация за процесите, режима, ненужно утежняваме този и без това не-лек период за децата и за възпитателите.

Пътеводителят на детските градини съдържа и 10 карти, разкажете ни повече за тях?

Цвети: Картите са една от любимите ми части, защото представляват точно това, от което децата се нуждаят: нещо кратко, точно и ясно. Децата имат нужда от визуализация, непознатото ги кара да се чувстват несигурни. Затова визуализацията е един и от най-ефективните способи в позитивното възпитание и се ползва в редица ситуации. Създали сме картите така, че първо да са приятни и забавни за децата и да може да ги оцветят заедно с мама и тати, но и да ги подготвят за това, което ги очаква. Визуализирането на деня по такива ясни и ключови стъпки им дава нужната сигурност и знание за предстоящото. Като бонус към тях е, че родителите може да ги ползват всеки ден, тъй като показвайки картата и това което трябва сега да се случи елиминира нуждата на родителя да дава поредната инструкция на детето, поредното ‘Хайде’. Това дава така необходимото чувство на контрол в децата и предотвратява много битки за власт. В тази възраст децата естествено опонират и излизането сутрин от вкъщи понякога е много стресиращо, показвайки картата децата са по-склонни да ни сътрудничат в рутинните дейности - като миене на зъби, обличане и тн.