Чудите се защо се чувствате толкова изчерпани и на предела на силите си в края на работния ден, въпреки че сте седели през цялото време на бюрото си? Истината е, че сте прекарили пред монитора продължителни часове на умствена активност, а това е изпило силите ви до краен предел. Не така обаче стоят нещата с вашите познати, които работят в движение. Защо?
Истината е, че умствената преумора от дългия работен ден крие сериозни опасности за здравето.
Скорошно проучване, при което са сканирани мозъците на хора в различни моменти от работния им ден, установи, че задачите с високи изисквания с посочен краен срок, които изискват интензивна и постоянна концентрация, могат да доведат до натрупване на потенциално токсичен химикал, наречен глутамат, съобщава „Сайънс Алерт“.
Обикновено задачата на въпросния химикал е да изпраща сигнали от нервните клетки, но когато е в големи количества, глутаматът променя работата на мозъчната област, която участва в планирането и вземането на решения - латералната префронтална кора (lPFC).
Всъщност науката неведнъж е доказвала, че умствената преумора води човешкия организъм до реални негативни последици. Интересни са многобройните проучвания по отношение на съдебните решения, които съдията взима според степента на умора. Например след дълъг ден в съда съдиите са по-склонни да откажат предсрочно освобождаване (което се счита за по-безопасния вариант). Изследвания показват още, че клиницистите пък са по-склонни да предписват ненужни антибиотици в края на уморителна клинична сесия. В новото проучване, проведено от Института за мозъчни изследвания в Париж (ICM), се изследва дали когнитивните функции като съсредоточаване, памет, многофункционалност и решаване на проблеми могат да причинят преумора на lPFC, което влияе върху решенията, които вземаме, когато зачеркваме нещата от списъка си.
Целта на авторите на проучването в Париж е да проверят дали продължителните когнитивни задачи действително изчерпват запасите от хранителни вещества в мозъка и съответно дали това води до концентрация на токсични вещества в lPFC в тази област в сравнение с други части на мозъка.
И така, в проучването участвали 40 души, които били разделени на две групи. И двете групи седели в офис пред компютър в продължение на шест часа и половина. Едната група трябвало да изпълнява трудни задачи, които изисквали от тях работна памет и постоянно внимание. Например на всеки 1,6 секунди на компютърния екран се показвали букви и участниците трябвало да ги сортират на гласни и съгласни или, в зависимост от цвета на буквата, на главни или малки. Втората група решавала подобни, но много по-прости задачи. И двете групи успели да постигнат средно 80% правилни отговори.
За да измерят нивата на метаболитите учените сканирали мозъците на участниците в началото, в средата и в края на деня с помощта на магнитно-резонансна спектроскопия (МРС). Те открили маркери на умора, като например повишена концентрация на глутамат, но само в групата с високи изисквания. Натрупването на токсични химикали се наблюдавало само в латералната префронтална кора, но не и в първичната зрителна кора.
След когнитивните задачи с високо и ниско търсене двете групи били подложени та тестове за вземане на решение. Те включвали избор относно готовността им да положат физически усилия (дали да карат колело с различна интензивност), когнитивни усилия (дали да изпълняват по-трудни или по-лесни версии на задачите за когнитивен контрол) и търпение (колко време са готови да чакат, за да получат по-голяма награда). Наградите варирали от 0,10 до 50 долара. Забавянето на получаването на наградата варирало от незабавни пари в брой след експеримента до банков превод след една година.
Авторите установяват, че групата с високи изисквания, която е имала повишено ниво на метаболитите в lPFC, е предпочитала избори, които са били по-малко натоварващи. Зениците на тези участници били по-малко разширени (разширените зеници говорят за възбуда) и им отнемало по-малко време да вземат решения.
Въпросните резултати от проучването в Париж повдига въпроса за това дали работният ден е структуриран в най-добрия формат.
Според експертите работоспособността е на най-високо ниво в първите часове на работния ден, което означава, че тогава мозъкът е най-способен да поема задачи с по-висок интензитет и натовареност. Затова задачите трябва да бъдат съобразени с този факт. Обратно - в края на деня производството на задачи със същата висока интензивност поема големи удари, което се отразява негативно и води до деструктуриране на мъзочните клетки.
По време на работната си смяна ръководителите на полети направляват самолетите само до два часа, след което имат половинчасова почивка. Но шофьорите на автобуси, лекарите и пилотите също биха имали полза от редовни, задължителни почивки.
Все пак добре е да се знае, че за пълноценно свършената работа в по-късните часове на деня играят и други фактори. Т. напр. резултатите от проучване от 2006 г., проведено в САЩ, предполага, че новата информация може да се обработва най-добре в състояние на глад. Но е факт, че гладът затруднява съхраняването на новопридобитата информация. Ситостта означава, че са налични горива за изграждане на невронни вериги за съхраняване на дългосрочната памет.
Решенията за трета страна, например съдия, който произнася присъда на обвиняем, могат да бъдат по-добри в състояние на ситост, докато задачите, които включват фини двигателни функции, като например операция, могат да бъдат компрометирани. Това е така, защото след хранене личният интерес за оцеляване намалява, тъй като не е необходимо да търсим храна. Това ни позволява да преценяваме по-обективно заобикалящата ни среда. Но ситостта е време, в което тялото трябва да си почине, за да преработи храната, поради което сложните фини двигателни умения не са в най-добро състояние.
Изводът - следващия път, когато ви се наложи да свършите по-сложна и трудоемка задача в края на работния ден, трябва да знаете, че преди да се захванете с нея една пълноценна следобедна дрямка ще ви дойде добре.
Четете още: Японка издъхна от "кароши" - смърт от преработване
