10,5% от населението на света (537 млн. души) има захарен диабет, каза проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицински университет – София, представяйки на специално събитие, посветено на диабета, данни на Международната диабетна федерация за 2021 г. Това означава, че приблизително един на 10 души страда от заболяването.

Очакванията са тази честота да се увеличи и до 2030 г. диабетът да засегне един на всеки девет души. А до 2045 г. – един на всеки осем.

В България пациентите с диабет са 520 000 души, а други 140 000 са засегнати, но не знаят и не се лекуват.

проф. Цветалина Танкова

Ендокринологът отбеляза, че добрият контрол на диабета се изразява в поддържане на нормални стойности на гликирания хемоглобин (HbA1C < 7%), на кръвната захар на гладно (4 – 6.1 mmol/l) и след хранене (<7.8 mmol/l).

Препоръчва се избягването на драстично понижение на кръвната захар (хипогликемия), както и контрол на кръвното налягане, липидите и телесното тегло чрез индекса на телесна маса. Всяко понижаване на стойностите на гликирания хемоглобин (HbA1C) с 1% намалява риска от усложнения – с 12% на риска от инсулт, с 14% – риска от инфаркт, 16% – риска от сърдечна недостатъчност и с 43% – риска от ампутации.

Проф. Танкова представи данни от онлайн проучване сред пациенти със захарен диабет тип 2, проведено в периода 24 октомври – 10 ноември сред 193 души. Резултатите от него показват, че едва 40% от запитаните посещават своя личен лекар на всеки 3 месеца. Изследването на гликиран хемоглобин също се извършва твърде рядко – 43% веднъж годишно и по-рядко. Едва 38% от пациентите са насочвани за консултация с ендокринолог при стойности на HbA1c над 7%, 20% – над 8%, 27% – не знаят и 15% – при много по-високи.

При 25% от анкетираните личният лекар ги насочва за консултация на ендокринолог веднъж, а при 48% – два пъти годишно.

Най-честият източник на информация за заболяването (съвети за хранене, движение, прием на медикаменти и др.) за пациентите са ендокринолозите.

Доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, сподели, че основните рискови фактори за развитие на захарния диабет тип 2 са затлъстяването, обездвижването и нездравословното хранене.

Затова за успешния контрол на заболяването е нужна промяна на начина на живот, която пациентът сам трябва да пожелае. Повече движение, по-качествена и здравословна храна и по-малко стрес. Разбира се, когато има съпътстващи заболявания, движението намалява, случва се по-бавно, но трябва да го има, каза доц. Киров.

Няма забранени храни при диабет, но има такива, с чиято консумация е желателно да не се прекалява. Диетата на пациентите със захарен диабет трябва да включва меса без тлъстини, а от рибите - океански и морски, които дори и да са мазни, съдържат полиненаситени Омега 3 мастни киселини, които предпазват от атеросклеротични изменения по съдовете. С такъв тип мазнини, но под формата на екстра върджин зехтин, е добре да се гарнират пресни салати и ястия.

В момента НЗОК поема два пъти годишно изследването на гликиран хемоглобин за пациентите с диабет тип 2. Според доц. Киров, е добре то да може да бъде извършвано до 3 пъти годишно, каквито са съвременните препоръки.