Годината е 2023-та. Минахме през няколко трудни години, но оцеляваме. А темата за здравеопазването става все по-неудобна. Защо ли?

Детски линейки, детски болници, туристи, родилки в риск, липса на медикаменти... Проблемите сякаш нямат край. Търсят ли се решения? Май не. Реални. Много се пише по темата, много се говори, но за ден-два. Нали знаете, мъртвия си е мъртъв, живият - жив.

Един проблем се измества от друг и така си върви времето - година след година. И ние все още нямаме нормално здравеопазване. Все още събираме капачки за детските линейки. Все още строим детска болница. А военни хеликоптери превозват бременни жени.

И е тъжно, и е болно. Че държавата ни си върви на автопилот, че хората пътуват до съседни държави, за да си набавят липсващи или по-евтини лекарства, че туристи намират смъртта си в планината, защото липсва адекватна въздушна бърза помощ.

Имало обществена поръчка, тя се провалила. Вероятно някой я е саботирал. Ами, че защо да го прави? Сега процедурата отново е в ход. Ще бъдат закупени шест машини. Дали? Ами а, дано!

Иначе екипи имало обучени. Пет човека, млади, надеждни, със сертификати. Това заяви Златко Златев, директор на Държавния авиационен оператор.

Един човек реши да помогне и сега го... разследват.

А друг предложи да съберем пари за хеликоптера с дарения! Дори в социалните мрежи се завъртя банкова сметка. Но не е сериозно, разберете.

Иначе да, хората трябва да бъдат отговорни. Да ходят в планината добре подготвени, оборудвани и да си правят застраховка. Така, ако се наложи, полетът ще бъде платен от застрахователната компания. И няма да има излишна драма.

Но засега всичко е в сферата на пожеланията. Като с детската болница. А дано, ама надали! Аз лично вече съм песимист. Не може една европейска държава да се отнася така към здравето на своите си хора. Не може да търсим всевъзможни канали за лечение в чужбина, защото тук е "голям батак". Да си поръчваме лекарствата на хора, които пътуват до съседни държави, за да ни вземат блистерите на 50 процента по-ниски цени.

И тук си задаваме няколко, за съжаление реторични въпроса:

- Какво се случва във верижна катастрофа, в която има много жертви и пострадали, при напълно блокиран за линейки път? (Чакаме колата на спешна помощ да стигне някак до мястото? Губят се поне час или два до пристигането на помощ и още толкова за отвеждането на пострадалите до болница? Колко хора умират, губейки "златния час" за спешна помощ?)

- Как се реагира със спешното здравеопазване за хората в отдалечените родопски села? (Пътищата там са планински и бавни. Повечето шофьори на линейки от Смолян споделят, че докато стигнат до спешното повикване вече е късно и просто... констатират смъртта. Много често хората изобщо не ги викат, знаейки, че ще отнеме поне 4 часа да бъдат превозени до болница. Реално - предпочитат да умрат спокойно вкъщи. Това са фактите.)

- Защо, когато някой със собствения си хеликоптер рискува живота си, за да спаси пострадал в планината, после бива съден? (Дайте да си летим над пострадалите, да ги гледаме как отчаяно викат за помощ и да ги подминаваме, щото...).

- Когато има смъртна опасност за живота на родилка, трябва ли да се вдига единственият военен хеликоптер на клетата на държава, за да се транспортира тя до болница? (Да бъдем честни - военните машини са военни машини. Военните носят отговорност за стопанисването на военната отбранителна техника. Колкото и да е романтично - не е тяхна работа, нито отговорност, да карат нагоре-надолу умиращи хора. Не става въпрос за единичен случай. Военните са, за да пазят страната. Не са спасителен екип - не са обучени за това и не разполагат с техника за това.)

- Защо се рискува неимоверно много живота на десетки спасители и доброволци в планината, провеждайки се акции на места, напълно достъпни за хеликоптер? (Ако се разходите само за един уикенд в Алпите ще видите колко хеликоптера ще прелетят във въздушното пространство над вас. Те пренасят провизии за хижите и... спасяват живота на пострадали хора. В България, ако се наложи да се спаси човек (да не даваме пример със случая на Каролев, който беше намерен просто защото едни момчета от ПСС Банско не се отказаха да търсят своя приятел), акциите продължават дълги, опасни и тягостни часове. Пострадалите се носят на ръце, ама това не е носене на 2 кисели млека по равен асфалт. Това е транспортиране на едни 80-100 килограма потрошен, за щастие често жив човек, по тежък, опасен и често заледен терен. Каква е логиката ли? Хеликоптери няма - спасители има и са отлично подготвени. Да се оправят както могат.)

Задаваме си всички тези въпроси с единствената цел да ви накараме да се замислите. Ами ако вие сте следващите, които имат нужда от помощ, а линейката дойде след 3-4 часа. Ако изобщо дойде. Затворете очи и си го представете за 5 секунди... На ръба на бездната сте и викате - с надежда за живот.

Тъпо е да нямаме медицински хеликоптери, просто защото е тъпо някой да си играе с надеждата за живот на умиращите. А в момента точно това се случва. Буквално.

Време е за промяна. Ако искаме да ни има, да я има България, трябва най-накрая този порочен кръг да бъде прекъснат.