Социалните мрежи завряха от възмущение. Билетите за постановката на Малкович стрували 400 лева. Какъв шок! А всъщност дори са евтини, ако вземем предвид факта, че ние от години гледаме едно супер бездарно представление на трупата на Народното събрание - 240 актьора, които ни струват много повече от 400 лева на представление.
И все пак, ако се върнем към Малкович, трябва да кажем, че цените наистина са интересни. Ако вземем под внимание доходите на българина. Разбира се, трябва да признаем, че ако приемем идеята театърът да бъде елитарно изкуство, тогава тези билети са дори евтинки. Предвид факта, че у нас има повече ферарита, отколкото в Монако...
Забравяме фразите от типа, че "гроздето е кисело за този, който не може да го стигне", "за всеки влак си има пътници" и "предлагането зависи от търсенето". Народна мъдрост са си, но ние все пак искаме да сме надскочили малко епохата на Бай Ганьо. Не казвам, че сме го постигнали, но ни се иска. Поне мъничко. Иска ни се хората да се интересуват повече от театър, нобелова награда за литература, а не от последните операции на българското Барби или от устните на фолкфуриите. Иска ни се някои институции, какъвто безспорно е Народният театър "Иван Вазов", да възпитават, да запознават, да представят едно качествено, достъпно изкуство, до което да могат да се докоснат всички с вкус към него.
И изведнъж на родния небосклон се появява едно ново представление. С големия Джон Малкович. А малко след като театърът обяви цените на билетите, социалните мрежи бяха подпалени от коментари.
Защото цените наистина са любопитно нереални спрямо родните реалности. Билетите за спектакъла "В самотата на памуковите полета" от Бернар-Мари Колтес на режисьора Тимофей Кулябин започват от 50 лева и стигат до колосалните 400 лева.
"Билетите за Малкович в Народния са по 400лв, за Йончева във филхармонията- по 260. Не давам нито стотинка нито за едното, нито за другото, дори под заплахата, че това ще са последните спектакли в живота ми.
И не ми казвайте, че цените по света са такива. Да ходят снобите, които се тъпкаха в операта за Баришников и бяха разочаровани, че не е танцувал...", написа Дарина Такова.
Добре, явно трудът на хората - артистите, трябва да бъде заплатен. Обаче една справка показва, че билетите за същото представление в Гърция струват между 5 и 55 евро! Как да го тълкуваме сега този факт? Със сигурност не сме по-богати от гърците.
Нито от германците. Защото, както пише Росен Димитров, "в бедна Германия билетите за прекрасни световноизвестни спектакли се движат от 60 до 130 евро според мястото".
"Аз Соня Йончева съм я гледала точно 5 пъти в Metropolitan opera, NY с цена на билетите между $45-$70", споделя Гергана Тодорова.
Ееее, да, ама в Metropolitan opera, не в Народен театър "Иван Вазов", нали...
Пък и едно българско семейство, чийто бюджет е средно около 1600-2000 лева, едва ли ще се интересува от изкуство. Първо ще трябва да си плати тока, парното, картите за градския транспорт, обувките на децата, храната, купончетата за училищния стол, данъка... Възпитание, култура, "народен" театър? Че то по-голям театър от живота има ли?
Не знам докога ще продължават да ни тупат. Отдавна са ни скъсали и джобовете, и търпението, и душите. Но ние сме някак даровито търпеливи. И продължаваме. Дано някой ден да ги стигнем. Онези, от "нормалните" държави.