- Честит рожден ден на един от любимите поети на Woman.bg! Къде те намираме в твоя празничен ден?

- Намирате ме в офиса, за съжаление личният ми празник тази година съвпада с първия ден от работната седмица. Въпреки това, настроението е налице, а в тесен приятелски кръг довечера със сигурност ще изпием по едно за мое здраве.

- Правил ли си своя малка равносметка на изминалата година? Накъде са наклонени везните - към доброто или към трудностите?

- Определено към доброто. Превърнал съм в мисия добротворчеството, с действие в тази посока започна настоящата календарна година. Научих се да прощавам за необмислени грешки на близки и приятели. Глупаво да е гориш мостове между теб и хора, с които си имал прекрасни години. Трудности винаги ще има, но добротата трябва да превърнем в кауза.

- Amicum proba, probatum ama казват древните римляни за приятелите. Ние пък вярваме, че приятелите са голямо богатство, ти човек богат на приятели ли си?

- Да, мога да кажа, че съм богат на приятели. Може да не са толкова много, но със сигурност мога да разчитам на тях. Не е достатъчно да изкарваш добре с някого на маса, по-важно е доверието, да можеш да разчиташ на разбиране и подкрепа. Благодарен съм на всеки приятел, защото връзката, която имам с тях, наистина ме прави щастлив човек.

- Когато четем твоите стихове имаме чувството, че са написани сякаш на един дъх. Толкова лесно се лее словото. Валери Петров в едно свое интервю обаче споделя, че правилните думички в поезията идват трудно и мъчно. Как е при теб?

- Съгласен съм с покойния Валери Петров, обожавам го. Прав е – правилните думи в поезията идват трудно и мъчно, но щом се леят за читателите, значи добре съм си свършил работата. Поезията е и занаят. Някои се гмуркат в дълбокото преди да са се научили да плуват. Пиша стихове повече от 40 години, така че за мен да намеря правилните думи е въпрос не толкова на предизвикателство, колкото упоритост, от която зависи крайният резултат.

- Изпращаш една успешна поетична година, в която успя много да обикаляш страната и да се срещнеш с много свои почитатели. Разкажи ни - какво е усещането, кое е най-трогателното нещо което си чувал от свои фенове?

- Усещането е невероятно. Моите читатели ме карат да изпитвам благодарност, но и отговорност към тяхната обич. Най-трогателното признание, което съм чувал, е че се припознават в стиховете ми. Когато ми кажат „Г-н Банев, това сякаш за мен е написано“, аз знам, че просто трябва да продължа напред по трънливия път на ритмичното слово.

- Как ще завършиш строфата: И даже в миг предала се, жената никога…

- Не спира да вярва в любовта.

- На рождения си ден - в каква посока гледа днес Добромир Банев? Кое е първото нещо, което виждаш, когато погледнеш напред?

- Посоката е напред и нагоре. Напред, защото не губя излишно време в съжаление за миналото, и нагоре, защото там е красотата – в дърветата, слънцето, небето, звездите и покривите. Виждам свят, който шеметно се променя, но в който любовта, добротата и съчувствието никога няма да престанат да бъдат част от човешката ни същност. Защото животът остава велик.