Животът наистина е най-невероятният автор на човешки истории. Но има такива, които в трудни моменти ни карат да се усмихнем и да си кажем, че чудеса стават всеки ден.

Такава точно е и историята на един мъж - Мурат Акташ, който по време на разрушителното земетресение в Турция, успява да спаси съпругата си и нероденото си дете, предприемайки отчаян ход.

Мурат се прибрал у дома след нощна смяна. Точно тогава земята започнала да люлее дома им. Изплашен за съпругата и детето в корема ѝ, мъжът я взема на ръце и я хвърля през терасата. Семейството е живеело на първия етаж.

Бременната в деветия месец Туба пада на твърдата пръст. Първоначално се изплашила, че е загубила бебето. Но всъщност смелата и безразсъдна на пръв поглед постъпка на мъжа и`, спасява живота и на тримата, пише "Телеграф".

"Тъй като жилището ни се намираше на първия етаж, веднага изтичахме на балкона и мъжът ми ме хвърли долу. Когато паднах на мръсната пръст, помислих, че съм загубила бебето, но Мурат настоя да се отдалечим на безопасно място. В този момент сградата се срути и всички наши съседи бяха затрупани", разказва Туба за кошмарната нощ на 6 февруари.

Много от ранените при земетресенията с магнитут 7,7 и 7,6 в Кахраманмараш са отведени за лечение в различни болници в Истанбул. Туба Акташ пристига в града на Босфора и там ражда първото си дете.

"Започнахме да се тресем около 04.16 през нощта. След като вече се намирах на улицата, започнаха болките. Посетихме местното лечебно заведение, където научихме, че детето се намира в добро здравословно състояние. Не знаехме какво да правим, защото телефоните не работеха. Отпътувахме за Истанбул, тъй като там живее моята сестра. Нямаме други познати в града, но лекарите в болницата показаха съпричастност и ни помогнаха“, разказва Туба.

"Току-що се бях прибрал от нощна смяна и усетих земетресението, когато отивах до тоалетната. Веднага изведох съпругата си на балкона и я хвърлих отвън, след което излязох през вратата. Ние живеехме в семейния ни апартамент и успяхме да избягаме, защото бяхме на първия етаж, но никой от нашите съседи не успя да се спаси – всички бяха затрупани под рухналата сграда. Заведох жена си в детската градина до нашата къща и двамата останахме там в продължение на два дни, след което тръгнахме към Истанбул. Синът ни се роди тук в добро здраве“, споделя щастливият баща - Мурат Акташ.