Историята се случи в една твърде студена априлска вечер. Бързах да се прибера вкъщи, където си мислех за уютната ми малка стая. Явно съм тичал прекалено много, защото зад ъгъла неволно се сблъсках с младо русо момиче. При удара тя изтърва торбата, която носеше. Чу се звук от счупени стъкла.

Момичето клекна и започна да изучава коя от покупките е оцеляла и коя не. Видях, че е много ядосана от случилото се. Веднага ѝ се притекох на помощ и започнах да ѝ се извинявам. Когато я погледнах ми дожаля - цялата беше изцапана с доматено пюре, а ръцете и бяха омазани с някакъв крем.

Исках да ѝ се реванширам, защото ми се стори симпатична и ѝ предложих да изпием по едно питие вкъщи. Само да спомена, че живеех сам. За мое учудване тя прие.

Влязохме у дома и се запознахме. Момичето се казваше Поли и беше 22-годишна. Разговорихме се и тя започна да ми разказва за живота си.

Оказа се, че е родена в малък град в провинцията. Дошла в столицата, за да търси препитание. Имала идея да си намери богат мъж и да се ожени за него.

Образованието ѝ беше средно, а тя нямаше против да обслужва някоя къща на богати хора. Странното беше, че въпреки тези нейни желания тя се оказа възпитана и интелигентна. Изглаждаше слаба, но решителна и целеустремена. Кожата ѝ беше нежна, а ръцете изящни и тънки. Тя определено притежаваше всички качества, с които да изпълни намеренията и амбициите си. На раздяла си разменихме телефоните, като се разбрахме отново да пием по нещо някой ден.

От този случай изминаха 6 години. Бях забравил за срещата ми с Поли.

Един ден се разхождахме в столичен мол. Бях харесал един парфюм, но когато видях цената му се отказах да го купувам. Връщайки го без да искам закачих леко с лакът някаква русокоса жена. Извиних се набързо и понечих да продължа, когато тя ми назова името. Погледнах я - стори ми се позната, но се чудех откъде.

Тя се усмихна и ми каза, че се казва Поли. Стоях втрещен, защото тя беше станала неузнаваема. Облечена с красива рокля, елегантни обувки на висок ток и скъпа чантичка през рамото. Зад гърба ѝ стоеше малко момче.

Реших, че е време да изпием отново нещо и отидохме в близкото кафене.

Отново се загледах в нея. Промяната ѝ беше огромна! Поли ме погледна и гордо каза, че е успяла да сбъдне мечтите си. Седмица след нашата първа неволна среща тя успяла да заработи в къща на богато семейство. Буквално не си знаели парите. Домакинът се казвал Иван и живеел с втората си жена - Гергана. Поли и Гергана си допаднали и станали бързо най-добри приятелки. В къщата също живеели синът на Иван - Григор и съпругата му Жана.

Поли отпи от кафето си и продължи:

"Не можех да понасям съпругата на сина на богаташа. Тя беше надменна фукла, която се държеше с нас все едно сме ѝ длъжни за всичко. Беше женена от 5 години, но още не искаше деца, за да не развали стройната си фигура. Аз я намразих в момента, в който ме обиди и ме нарече некадърница, щом без да искам подсладих със захар кафето ѝ. А тя ми беше казала, че го пие без. Аз си замълчах, защото видях, че моята приятелка Гергана ми даде знак да си трая. Разбрах, че не трябва да говоря много в тази къща.“

Оказа се, че дори собственият ѝ съпруг не харесва особено Жана. Може би в началото е имало любов между тях, но сега трудно я понасяше. Просто се бяха отдалечили един от друг.

Поли продължи с разказа си:

„Измина известно време през което забелязах, че Григор ме заглежда, а в очите му открих, че ме желае. Един ден, когато беше сам в стаята си и му поднасях любимото питие, той ме докосна по гърдите. Направи го уж без да иска, но аз не се дръпнах. Стана ми топло и хубаво. Но веднага се извърнах и видях през полуотворената врата Гергана, която беше станала свидетел на сцената.
Когато вечерта двете останахме насаме, тя внезапно ми каза, че мога да се възползвам спокойно от желанията и страстта на Григор.

Този неин съвет не ми излизаше от ума. На другата сутрин сложих късата пола, безупречен грим и червило. Когато ме видя втората съпруга на богаташа, тя ми се разкрещя, че приличам на уличница и ще ме уволни съвсем скоро. Но нямаше как да го направи, защото Гергана пазеше гърба ми. Жана продължи няколко минути да ме заплашва, а аз търпеливо си мълчах и гледах с наведена глава. Исках да изглеждам жертвата пред Григор, за да ме пожелае още повече.

Месец по-късно планът ми успя! Злобната жена на Григор отиде на спа почивка с приятелки, а аз се отдадох изцяло на мъжа ѝ. От този ден ние се криехме всеки път и се отдавахме на бурни страсти. Целта ми беше да забременея от него.

И след няколко месеца това се случи. Разпалено съобщих на Григор, че ще става баща, а той побърза да зарадва баща си, че ще става дядо.
Злобната Жана, когато разбра какво се е случило, започна да кряска, и да кълне. А мъжът ѝ се радваше. Караницата продължи няколко дни.
След това много бързо се разведоха. Аз се ожених за Григор, а синът, който ни се роди, кръстихме на неговия баща. Ето така успях да подредя живота си.“

Няколко дни по-късно получих подарък по куриер. Онемях - това беше скъпият мъжки парфюм, който върнах в магазина. Към него имаше и послание:

Не се плаши да вземеш това, за което мечтаеш. В живота успяват тези, които имат кураж! С уважение – Поли“.

Четете още: Детето не е пречка: Звезди, които се ожениха с деца от други мъже