Да, знаем, децата понякога могат да бъдат наистина влудяващи. Не ни слушат, тръшкат се, борят се за тяхното си и хич не ни питат как се чувстваме ние. Но това не означава, че трябва да изпадаме в истерия и да замахваме в момент да стрес.

Дори когато сте много ядосани, опитайте се да не прибягвате до физическо наказание, защото това не води до нищо добро – не е възпитателно, а и детето се чувства засрамено и унизено.

Шамарът, дори най-лекият показва, че всъщност ние като родители не сме си свършили работата. че нас ние срам, че изпитваме вина за своето безсилие... Децата не са виновни. Ние явно не знаем как да постъпим, как да обясним така, че да ни разберат. Затова, първо вдишайте, издишайте, успокойте се, а после обяснете.

Шамарът не води до нищо добро. Не е възпитателен. Унизителен е. Детето ви ще се свие, ще се затвори в себе си, ще се почувства зле и все по-рядко ще започне да ви споделя, да ви вярва, да ви чувства като негов приятел и близък човек.

Със сигурност след като го ударите ще съжалявате, но вече ще бъде късно.

Говорете. За всичко. За всички онези неща, които искате детето да знае, да научи, да прави. То не е безгласна буква, не е войник, на когото да спускате преки заповеди и след това да наказвате.

Научете децата си да вярват в себе си и да се справят с чувствата, които бушуват в тях.
Да, не е лесно. Но пък е супер готино да се учите заедно на нещата от живота. Ние растем с децата си и заедно преоткриваме света. Не го забравяйте.