Умът е като архив, на рафтовете на който се съхраняват древни справочници и договори. Справочникът може да даде сравнително ясна и нюансирана дефиниция на това какво е приятелството, докато договорът регулира правата и задълженията.

Ако човек по някаква конкретна причина е записан като "приятел", умът започва да прави далечни заключения от тези конкретни свойства. Първо, той приписва на този жив човек всевъзможни въображаеми качества на приятел (вади ги от неговия си вътрешен справочник), а след това и въображаеми задължения (от договора), които истинският приятел е „длъжен“ да изпълни.

В противен случай нашият вътрешен „съдия“ коригира нарушението и се възмущава от такава несправедливост - иска да накаже нарушителя и да го принуди да изпълни договора.

Човекът наблизо може дори да не подозира, че е станал нечий приятел. А според него пък едно приятелско споразумение може да описва много по-различни принципи.

И в такава ситуация, когато вместо очакваното „приятелство“ те получават нещо неочаквано неприятно, за да не се обидят, е полезно да признаят, че проблемът изобщо не е възникнал, защото човекът се е държал некоректно, а конкретно поради неговите собствени нереалистични очаквания.

В "архивите" на съзнанието има изобилие от такива договори за всякакви поводи. Там се „регистрират“ правата и задълженията на роднини, близки, приятели, колеги и дори непознати. Умът съдържа богат набор от лични закони, с които животът трябва да се съобразява. В резултат общуват не хората, а менталните им шаблони – те поясняват кой от тях е по-важен и истински.

Обвързването

В една любовна връзка темата за подобни формалности звучи още "по-трогателно". Самият факт, че са във връзка за повечето партньори вече предполага подчинение на цяла редица от задължения.

Веднага щом партньорите поставят етикети на случващото се между тях и един на друг, започва изясняването на „отношенията“, опити да се определи на кое споразумение отговарят и къде то е нарушено. В резултат на това двамата участват не толкова в живи, реални взаимоотношения, колкото в подобни на процеси и съдебни спорове.

Същността, която толкова често се бърка с връзката, изобщо не е истинското нещо, което вече се случва между двама души, а просто още един комплект от права и задължения - нещо изкуствено, подразбиращо се и очаквано.

Само това, което вече се случва между хората обаче е истинската им връзка. Веднага щом бъдат вкарани във формалния ред, всякаква лекота ги напуска и принудата постепенно прониква в ежедневието на двамата. Колкото по-закоравели са идеите за това какви трябва да бъдат взаимоотношенията между двамата, толкова по-болезнено е смилането – разбиването на собствените убеждения. А вероятността да намерите съгласие и мир с партньор става близка до нулата.

Това живо и спонтанно нещо, което наистина обединява хората, може да бъде нещо красиво само по себе си.

Проверка на реалността

Представете си ситуация, при която вълк, който иска да лови зайците по-ефективно, решава да преговаря с орела, за да помогне той да проследява жертвата от височина. Като заплащане за наемния труд на орела, вълкът ще споделя плячката.

Орелът е доволен от сделката, но понякога се обижда от формалното безчувствено отношение на вълка. Орелът, който си сътрудничи с вълка, го приема за близък приятел и очаква някакви реципрочни чувства. А на вълка всичко това не му трябва. Той иска само изключително ефективен лов на зайци и затова посреща капризите на орела с раздразнение.

Полезно е да се разбере, че работодателят не е длъжен да обича наемните служители. Той наема помощник не за духовно другарство, а за суха взаимна изгода.

Безсмислено е да очаквате от вълка навици на вярно домашно куче. И да се обиждаш като правило е просто безполезно - вълкът се държи като вълк не защото иска да вреди, а защото такава е неговата вълча природа.

Ако някой се е държал неприемливо, приписването на причината за собственото недоволство от поведението на някой друг е отказ от поемане на отговорност. Истинската причина е вътре в умовете ни, заящото разбиването на собствения ни шаблон не е издържал проверката на реалността.

В една истинска връзка не може да има омагьосваща приказка, която очакванията ни рисуват. Но ако се откажете от претенциите за невъзможното, от идеята за правилни и грешни отношения, може да се окаже, че харесвате човека до себе си такъв, какъвто е – несъвършен, с неговите проблеми, но истински.

Четете още: Любовникът ми е женен и иска да бъде с мен, но жена му го изнудва