Най-известната левоцентристката Демократическа партия в Италия избра първата си жена лидер.

Това се случи почти шест месеца, след като жена оглави за първи път правителство в Италия.

37-годишната Ели Шлайн се противопостави на прогнозите на социологическото проучване и победи Стефано Боначини в надпреварата за лидерство на Демократическата партия в неделя.

„Демократическата партия е жива и е готова да се изправи“, каза Шлайн. „Направихме го, заедно направихме малка голяма революция, дори този път те не ни видяха да идваме.“

Шлайн каза, че партията, която се бори да формира силна опозиция срещу десните партии в Италия "ще бъде проблем" за правителството, ръководено от Джорджия Мелони, лидер на Братята на Италия.

Ели Шлайн е родена в Соренго, близо до Лугано, в Швейцария, на 4 май 1985 г. в семейството на американски политолог от еврейски произход и на италианска преподавателка. Пълното ѝ име е Елена Етел Шлайн, като е кръстена на двете си баби. Предците на баща ѝ Мелвин Шлайн са от село близо до Лвов, но са го напуснали още по времето, когато територията е била част от Австро-Унгарската империя, и са заминали за САЩ.

Там те са променили леко името си от Шлайен на Шлайн. Майката на Ели Шлайн е Мария Паола Вивиани, преподавател по публично право в юридическия факултет на Държавния университет в Инсубрия в Италия. Ели Шлайн има брат и сестра. Брат ѝ Бенджамин е математик, докато сестра ѝ Сузана е дипломат и понастоящем е първи съветник в посолството на Италия в Атина. Миналата есен името ѝ нашумя след експлозия, приписвана на анархисти, при която бе унищожена колата й, паркирана в подземния паркинг на резиденцията й в гръцката столица, но самата Сузана Шлайн остана невредима.

Ели Шлайн е юрист, специалист по конституционно право. Тя живее в Болоня. Първият си политически опит тя получава, когато работи като доброволец в щаба на Барак Обама по време на първия му президентски мандат. После става част от Демократическата партия и през 2014 г. е избрана за евродепутат. Но през този период в редиците на демократите и извършен вътрешнопартиен преврат и тогавашният партиен лидер и премиер Енрико Лета е сменен от Матео Ренци. Заради несъгласие с тази промяна, както и с партийния курс, Шлайн напуска партията и се включва в други политически проекти в лявото и екологичното политическо пространство.

На изборите за Европейския парламент през 2019 г. тя решава да не се кандидатира. Година по-късно е част от изборната листа "Емилия-Романя храбра и прогресивна", с която участва в изборите за областна администрация на областта Емилия-Романя. Тогава начело на областта е избран Стефано Боначини, но Шлайн се представя много добре на областните избори и става заместник на Боначини начело на областната администрация. Когато начело на демократите отново се връща Енрико Лета през 2021 г. Шлайн постепенно се приобщава отново към партията. На изборите миналата година тя е избрана за депутат като независима, но след това подновява членството си в Демократическата партия и обява кандидатурата си за партиен лидер.

Сега се смята, че изборът на Шлайн начело на партията ще доведе до обновяване на тази политическа сила, основана през 2007 г., но вече задъхваща се от проблеми и от неубедително представяне както на парламентарните избори през миналата есен, така и на изборите за областна администрация на Лацио и Ломбардия по-рано този месец.

Досега Демократическата партия не е управлявала самостоятелно, а винаги е била в състава на сложни правителствени коалиции. Често пъти в тях са влизали и нейни политически опоненти. Такова беше правителството на Енрико Лета, после и това на Матео Ренци. В периода 2019-2022 г. Демократическата партия първо беше част от коалиция заедно с антисистемното "Движение 5 звезди" и "Италия Вива" на Матео Ренци във второто правителство на Джузепе Конте, а после стана част от широката коалиция на Марио Драги. Под ръководството на Лета партията винаги е поддържала Драги. Първоначално тя поддържаше и изпращането на военни помощи за Украйна, но след падането на правителството на Драги, Лета заговори за разрешаване на кризата в тази страна по мирен път и поохладня по темата за военната помощ. От началото на управлението на правителството на Мелони Демократическата партия се показа като твърда опозиция на правителството.

Самата Шлайн е сравнявана в италиански медии с младата американска демократка Александра Оказио-Кортес заради бързия й възход в италианската политика. Тя е коренно различна от Мелони, която се представя за защитник на традиционното семейство и на християнските ценности. Шлайн е бисексуална и подкрепя правата на ЛГБТ общността, защитава и екологичните каузи.

Сега тя казва, че иска да обедини разделената Демократическа партия. До неотдавна се говореше за ново партийно име и дори за преливането на партията в нов партиен проект.

На изборите за лидерския пост на демократите Ели Шлайн не бе сочена за фаворит и се смяташе до последно, че ще победи Стефано Боначини заради опита му като областен управител и заради това, че той е дългогодишен партиен кадър. Победата на Шлайн дойде изненадващо до известна степен.

Бившият италиански министър на културата Дарио Франческини определи тази изненада като мощна вълна, преобърнала нещата, в която никой не е вярвал. Той допълни, че това е била вълна на гняв, гордост, ентусиазъм, която е спомогнала за избирането на една млада жена, която ще поведе партията към бъдещето. Според Франческини сега започва нова история за Демократическата партия, посочва АНСА.

Самата Шлайн заяви след победата си, че тя е показала, че "демократичният народ е жив, че е готов да се вдигне на крака, когато има пред себе си една ясно очертана политическа линия". Шлайн обеща, че ще работи заедно с избирателите си освен за партийното единство и за интересите на страната, отбелязва АНСА.

Младата лидерка с вълнение разказа и, че вчера няколко 100-годишни избирателки са й споделили, че са гласували за нея, защото от 90 години очаквали да гласуват за млада жена начело на левицата в страната, допълва "Кориере дела сера".

Италиански медии посочват, че промяната на върха на Демократическата партия идва в момент, в който италианската левица, но и леви партии в други европейски страни, сред които и Гърция, и Белгия, бяха опетнени от скандала "Катаргейт". Тъй като в скандала бяха замесени най-много италианци, като евродепутатът социалист Андреа Коцолино, Пиер Антонио Панцери, бивш евродепутат и социалист, Франческо Джорджи, парламентарен асистент и партньор на бившата заместник-председателка на Европейския парламент, социалистката и гъркиня Ева Кайли, както и италианецът Николо Фика-Таламанка, ръководител на неправителствена организация, също свързвана с левицата в Италия, в даден момент се заговори дори, че "Катаргейт" е "италианска работа". Което породи гнева на италианския премиер Мелони и на пресконференцията си в края на миналата година тя подчерта, че скандалът е "социалистическа работа", защото в него са замесени социалисти от различни европейски страни и че ако в него са били замесени консерватори от различни страни, той е щял да бъде тогава наричан "консервативна работа".

Източник: БТА