През последните години все по-често се говори, че децата трябва да имат право сами да определят към кой пол принадлежат, както и че обществото трябва да направи известни промени в своето ежедневие, за да придобие полово неутрална нагласа. Какво обаче казват психолозите?

Според специалистите, думичката "пол" в превод от английски има доста по-дълбоко значение, отколкото половата принадлежност. "Пол" е дълбок процес на самоопределяне, на самоиндефикация, на себеусещане, които се случват с всеки един подрастващ в тийнейджърска възраст. Затова пубертетът е труден момент. Променя се тялото, променя и себевъзприемането ни.

Психологът Александър Панфилов твърди, че именно по време на пубертета някои наложени стереотипи могат рязко да повлияят на момчетата, превръщащи се в мъже.

Юношата трябва да приеме, да не приеме или да саботира стереотипите. Но това не означава, че трябва да обличате сина си в пола и да тикате в ръцете му лак за нокти. Не значи и че трябва да му забранявате да играе с кукли. Защото един ден все пак той ще бъде баща...

Има един виц, че "първите 40 години за мъжа са най-сложните". Днес светът се променя със скоростта на светлината. А процесът на адаптация към новите реалности води до стрес - у всички нас, не само у подрастващите. При тях обаче е най-трудно. И има последствия.

Много е важно да научим момчето да мисли, анализира и сравнява. Критическото мислене ще го спаси от ваденето на грешни изводи за заобикалящото го.

Кои са най-опасните стереотипи за младите мъже?

1. Момчето трябва да бъде брутално, силно, мъжествено... Често родителите очакват от децата си твърде много. Много бащи си мислят, че синът им ще бъде почти по марсиански силен и спортяга. Много е важно обаче тези родители да наблюдават какви са талантите на тяхното дете - от най-ранна възраст, и да ги насърчават. Не натоварвайте детето си със своите мечти и желания. Това е убийствено за него. И за да не се разочаровате, не очаквайте, подпомагайте!

2. В живота на момчето най-важна е мама... Това е погубващо. Всеки член в семейството трябва да има своята отговорност, зона на влияние. Всеки трябва има своята тежест и възможност да проявява инициатива.

3. Момчетата не плачат... Казваме го постоянно, когато синът ни се удари или някой го нарани. Но не е вярно. Че нали и момчетата са хора, и те носят душа в силното си тяло? Ако синът ви постоянно скрива в себе си натрупаните обиди, тъга, гняв, негативни емоции, скръбта и всичко онова, което може да излее в няколко сълзи, тялото му няма да му се отблагодари. Напротив. Тази силна мъжка поза ще му докара болести, депресия, проблеми. Вместо това създайте си традиция в семейството поне веднъж седмично да си споделяте различни емоции, които сте преживели, говорете за всичко преживяно.

4. По-високо от главата си не можеш да скочиш! Не. Не казвайте това на сина си. Амбицията е едно от качествата на момчетата и мъжете. Те искат да побеждават, да са първи, това е кодирано в тях. Насърчавайте амбициите им, активността им, старанието им. Учете ги да мислят, да анализират. най-важното в живота на едно момче е то да мине по пътя към съзряването леко и достойно, красиво, с чест, останалото са просто родителски страхове, натоварени с чужд опит и очаквания. Нашите. Учете се да живеете и да мислете заедно с тях, не вместо тях.

5. Жени има много, мъжете са малко... Това твърдение прави мъжете безотговорни - пред жената, децата и семейните ценности. Превръща ги в нарциси, води до късен брак, инфантилност.

Дайте възможност на своето момче да порасне и да се превърне в отговорен, силен, но и нежен отвътре мъж, на когото ще му пука за чувствата на жената до него и ще го е грижа за чувствата на децата му. не със забрани и ограничения, а с разбиране, споделяне и добър пример.

Всяка крайност води до изкривяване. Това се отнася и до самоопределянето. Разбира се, всеки трябва да има право на него, право на избор. Но това трябва да става естествено, а не под натиска на някакви обществени или родителски разбирания. Нали?