„Санпаку ган“ или „санпаку“ е японски термин, означаващ „трите бели“ и се използва за описване на очи с бяла част, видима над или под ириса, когато човек гледа напред с изправена глава.

Обикновено можете да видите бялото на нечии очи, известно като склера, отляво и отдясно на самия ирис. Въпреки това, при някои хора има малка, но видима бяла част също над или под ириса. На корейски същото явление е известно като „sambaegan eyes“.

Според някои учени, склерата е бяла, за да направи ирисите и зениците ни по-видими. Твърди се, че това подобрява комуникацията, като ни позволява да следваме погледа на другите по време на общуване.

Азиатците обаче смятат, че очите санпаку разкриват съдбата на човека.

През 1965 г. японският макробиотичен теоретик Джордж Осава публикува книгата си „Всички сте Санпаку“, в която твърди, че „състоянието санпаку е предупреждение, знак от природата, че животът на човека е застрашен от ранен и трагичен край“, както и че феноменът е сигнал за дисбаланс в тялото и емоциите.

Азиатците правят разлика също така между ин санпаку и ян санпаку.

При първите (ин санпаку) бялото се показва под ириса. Смята се, че хората с ин санпаку очи са застрашени по-често от опасни и екстремни ситуации в живота си, както и че могат да станат жертва на предателство.

При хората с ин санпаку - бялата част се показва над ириса, опасността, пред която могат да се изправят, е вътре в самите тях. Те трябва да се справят с необуздани емоции и могат да имат проблем със самоконтрола.

Разбира се, санпаку очите са нормално състояние, освен в случаите, когато се дължат на здравословни проблеми. Те могат да се "появят" с напредване на възрастта, в резултат на пластични операции и при травми на лицето.

За известни личности със санпаку очи са определяни, например, принцеса Даяна и Били Айлиш, както и мериканският президент Джон Ф. Кенеди, Майкъл Джексън, Мерилин Монро и Силвестър Сталоун.