Да живееш по италиански, означава да живееш с хъс и страст. Това е да виждаш и оценяваш красотата във всичко, правейки ежедневните и простички неща - специални.

Специална е и фритата, която на практика е италианският вариант на нашенския омлет и буквално значи „пържа“. Принципните разлики с омлета са, че фритата се готви по-бавно и от двете страни, може да се яде и студена и не се налага да се завива. Произходът на фритата не е особено ясен, но се смята, че това е италиански вариант на испанската тортийя, която представлява дебела палачинка от задушени картофи с яйца. За разлика от френския омлет пък тук няма строги канони и дава пълна свобода на използваните продукти. Приготвя се лесно и бързо, а разнообразието от съставки е изцяло по ваш вкус – задължителни са единствено яйцата.

А ето и рецептата:

Продукти:
500 г обезкостено печено агнешко месо (от бут или плешка)
60 г краве масло
50 г сушени домати
8 яйца
1 връзка пресен лук
1 връзка магданоз
2 стръка пресен чесън
2 стръка розмарин
1 топка сирене „Моцарела“ (125 г)
сол и черен пипер на вкус

за соса:
50 мл студено пресован зехтин
50 г сирене „Пармезан“
30 г печени орехи
1 връзка див чесън
1 с. л. дижонска горчица
1 с. л. бял винен оцет
сол и черен пипер на вкус

Месото се нарязва на кубчета.
Лукът, чесънът, магданозът, сушените домати и розмаринът се наситняват.
Моцарелата се накъсва.
Маслото се загрява и в него се запържва месото до златисто.
Добавят се лукът, чесънът, магданозът, сушените домати и розмаринът.
Когато лукът омекне, се наливат предварително разбитите и овкусени със сол и черен пипер яйца.
Разбърква се и се поръсва с накъсана моцарела.
Пече се 8–10 минути в загрята на 180 градуса фурна, с вентилатор.
Левурдата се пасира с горчицата, орехите, зехтина, оцета и настъргания пармезан. Овкусява се със сол и черен пипер.
Фритата се поднася с пестото.

Съвет:
Разбъркайте готовото песто от левурда с 1 кофичка кисело мляко и ще имате хубав млечен сос с пролетен вкус за фритатата.