Животът е кратък. Затова не го губете в преследване на любов, която реално не съществува, защото на човека до вас му е все тая дали сте вие или друг/а...

Случва се често. Харесваме някого, и той ни харесва, но нещата не се получават. Когато харесваме някого, сме склонни да оправдаваме действията му или бездействието му, да го извиняваме, да се опитваме да гледаме само хубавите моменти.

Но ако нещата не се случват, най-добре е да приключим, докато връзката не е станала твърде токсична.

Хората не са каузи, т.е. ако не върви, просто не върви. Натиснете "край" и продължете напред. И в никакъв случай не позволявайте този някой, когото харесвате, да си играе с чувствата ви, със здравето ви или по-лошо - с живота ви.

Ако означавате нещо за него, той ще ви го показва по милион начини. И едва ли ще ви хрумне да се съмнявате в чувствата му...

Любовта е прекрасно чувство, но никога не забравяйте - първо трябва да се научите да обичате себе си. Да се уважавате, да следвате сърцето си, мечтите си, желанията си. Ако пътищата с Него/Нея се разминават, вземете си сбогом.

Сигурно ще страдате. Месец, два, година. При мен беше четири години. Но сега е божествено. Аз съм си аз, не се извинявам за това, което съм, не се оправдавам, не се боря за одобрение. Просто живея. да, просто е.

Повярвайте в себе си и в това, че и вие, като всеки друг човек, имате право да бъдете обичани, да бъдете щастливи.

Любовта трябва да е светла, да вдъхновява, да усмихва. Тя не трябва да реже крилата, да слага скоч на усмивката, да ранява. Не трябва да боли.

И едно "съжалявам" не изтрива сълзите, болката, обидата. Едно "извинявай" не извинява шамара.

Търсете любовта, давайте любов, приемайте любов. Кажете "не" на егото, контрола, липсата на интерес.

Не си струва да опитвате, да лепите парчетата, да оставате. Просто трябва да изберете себе си. Всичко останало ще се подреди.

Направете крачка към щастието си и ще видите колко хубави неща има отвъд тази връзка, която вие приемате за любов.