Хора, говорете с тези деца, забравете за телефоните си, за бирата с приятели след работа, говорете с децата си. Живеем в трудни времена. Децата ни невинаги успяват да се справят с отношението към тях, понякога те не споделят, крият обидите, които се случват и на живо, и в мрежите. Живеем във времена, в които жестокостта, надмощието и възможността да се присмееш те прави готин и са част от криворазбраното оцеляване.

Факт, ежедневието на децата ни с всеки изминал ден става все по-трудно. Те не могат да общуват, защото имат твърде много - материално, и твърде малко - емоционално... Защото ние твърде рядко намираме време да водим нормални, човешки разговори с тях, защото отвсякъде ги заливат гадни реклами, тъпи риалити формати, предавания, в които се толерира външността, имането, марковите джаджи. А детската психика не може да се пребори, да се отстоява, тя се пречупва, макар в много от случаите да се опитва да бъде себе си.

Наша е отговорността да помагаме на децата си пораснат добри хора. Да им подадем ръка, когато сърцето им е пълно с болка, заради някоя кофти дума, обида, определение...

Наша и на хората, които работят с тях - в детските градини, училищата. Защото именно там те прекарват голяма част от времето си, там се оформят групички, създават се приятелства или пък точно обратното - нагнетява се омраза, неприемане, нетолерантност. Често те избиват в непредвидена, но обяснима донякъде, агресия. А понякога се стига и до ситуации като тази в Сърбия, в която едно 13-годишно момче застреля 9 човека. Хладнокръвно, планирано.

Стрелецът няма навършени 14 години и по тази причина няма да може да бъде подведен под наказателна отговорност. Той ще бъде настанен вероятно в психиатрично заведение.

Жертвите за момента са 9, но една учителка и шест деца са настанени в болница, а медиците се борят за живота им.

13-годишният нападател е имал два пистолета и е планирал всичко в продължение на месец, съобщи сръбската полиция. Момчето дори е направило списък с имена на децата, които иска да убие. Значи е имало проблем, проблем, който със сигурност не е от днес, не е от вчера. Проблем, който е тлеел, за да избухне в едно ужасно престъпно деяние, неразбираемо за голяма част от нас.

Но знаем ли какво е ставало в главата на този вече тийнейджър, какво е бил принуден да преживее, за да поиска смъртта на тези свои съученици? И защо никой не е разбрал за проблема?

Преди време актрисата Александра Сърчаджиева, сподели, че е преместила дъщеря си София в друго училище, защото неин съученик ѝ казал, че баща му нарекъл майка ѝ с лоша дума - "разпоретина".

Повече от ясно е, че проблемът с насилието е много сериозен - в целия свят. И у нас. Но залисани в собствените си проблеми, загледани в екраните на телефона, телевизора, таблета, ние, възрастните, не разбираме, че децата ни се нуждаят от нас, за да пораснат щастливи, уверени, добри хора.

Ние неглижираме техните проблеми в името на нашето спокойствие, заливаме ги с кофти думи и новини, които без проблем влизат в речника ни, но не са подходящи за тях. Защото те точно сега градят ценностната си система, учат се да работят в отбор, да помагат, да бъдат част от едно общество. Учат се да разграничават добро от лошо. А ние какво им даваме - куп материални "блага" и нищо стойностно, нищо, което да стопли душата им, да ги подготви за голямата игра на живота.

Установено е, че бащата е водил момчето да го учи да стреля, а оръжията са законно притежавани. Явно е искал да го направи "мъж", но по пътя към това възмъжаване явно е забравил да му даде достатъчно любов, разбиране и подкрепа...

Сръбският президент Александър Вучич възнамерява да обяви по-строги ограничения върху притежанието на оръжие. Сръбският президент обмисля още намаляване на възрастовата граница от 14 на 12 години за носене на наказателна отговорност.

Стотици хора се събраха пред училището в Белград снощи, за да положат цветя и свещи в памет на загиналите при стрелбата.

"Започнато е разследване за причините", каза за "България сутрин" актьорът Стефан Щерев, който в момента се намира в Белград.

"Намирам се пред училището, хората поставят цветя и свещи, не е леко. Знаете, че е обявен 3-дневен траур в Сърбия. А новината за стрелбата я разбрах, докато бях на работен ангажимент. През 2003 година, когато застреляха премиера Зоран Джинджич, бях отново тук. Страшно е усещането, че това е възможно", сподели Щерев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Да, страшно е. Защото утре това може да се случи и в нашето или вашето училище, с моето или вашето дете. Затова говорете с децата си, обичайте ги, подкрепяйте ги, учете ги на истински ценности. Учете ги да отстояват себе си, да търсят помощ, когато имат проблем и да бъдат толерантни към различните. Животът е твърде кофти изживяване, за да оставим онези, които най-много обичаме, да се справят сами с порастването. Те имат нужда от нас. Не го забравяйте. Дори да не го показват, дори да не се правят, че не ни слушат, те имат нужда от много любов и подкрепа, от гръб, от подадена ръка. И от слушател понякога. Ама наистина, не проформа.