Феноменът Слава Севрюкова е диагностик, лечител, духовно извисен човек. Професори я наричат "окото на Вселената" и я търсят за съвети от професионално и лично естество.
Леля Слава, както я наричат всички, които са я познавали, има завършено четвърто отделение, ала с лекота говори на езика на науката. Тя описва геометрията на атома и кристалната решетка на простото вещество, посочва тяхната плътност и строеж, формулира закони за движението на атомните частици, има признати научни изобретения, пише "България днес".
Тя се превръща в световен феномен не само заради точни пророчества, които прави, но и заради важни научни открития, описвайки строежа на атома, години преди учените.
В книгите "Бъдете в този свят, но не от този свят" и "Зеница към Вселената", Христо Нанев споделя любопитни цитати от Слава, които са своеобразни съвети към нас, българите.
"Откажем ли да приемем злото, с трезва оценка за необходимостта от него, ще се затворим и за доброто. Няма случайни хора, премеждия, теглила. Споходилото ни е заслужено някъде, някога. Не от другиго, от нас."
"Знанието болка носи. Мъдра е съдбата – оттласква ни от бряг на бряг, заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства. Колкото до „кръста", който ни очаква, той трябва да е толкова тежък, колкото всеки може да поеме. Ако щастието и нещастието изграждат пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е деня, в който сме добри."
"Реализираме мисията си в границите на съдбата. Тя е закодирана в душата. Сред проблясващите в гръдта божествени искрици. Трудно се разпалват! Душата е светлина. Страшно е, загърбим ли я. Трябва да осветява пътя. Поддържа се с мъдрост. Мъдростта осмисля, дава прелест и на най-мрачния сезон – преклонната възраст. Красотата на залеза."
"От една майка – две деца. И двете различни. Помислете, какво на тоя свят, при отсъствие на духовно просветление, облагородява повече от многообразните изпитания? Не си въобразявайте, че сте рожба единствено на порива любов на вашите родители. Създала ви е мъдростта на Вселенския разум."
"За чудесата трябва дар небесен. Човек е като лозовия плод – колкото по-усърдно го притискат и смазват босите ожулени пети на Съдбата, в толкова по-горчиво и упойващо вино се превръща. Или в оцет – престои ли в леност. Старо, старо е моето вино."
