„Семпли линии“ и „Парадокси“ бяха двата концептуални двигателя, очертаващи колекцията висша мода на Пиерпаоло Пиколи, която бе представена в приказното Château de Chantilly.
„Простотата е решение на сложността“, каза той на пресконференцията, цитирайки художника Константин Бранкузи, чиито скулптури са модернистично въплъщение на абсолютната чистота. Пиколи нарече шоуто „Un Château“.

„Някак си парадоксално е да се покаже в исторически обект, който според мен е метафора за статус и власт, символизъм, който трябва да бъде поставен под въпрос и преконтекстуализиран“, каза той. Постановката на открития моден подиум, извън царствените интериори на шатото, беше начинът на Пиколи да изпълни визуално метафората за освобождаване на ограниченията на един ограден, елитарен живот.

Перфектен залез, лек бриз, лиричният, пренасящ глас на Anhoni в саундтрака - изглежда, че звездите се бяха подредили по съвършен начин, за да влеят в духа на мястото някаква магия.
Един от парадоксите на модата е, че това е занаят, който погрешно се счита за синоним на „излишна сложност“. Пиколи, чието свръхквалифицирано ателие може да съживи дори най-влудяващо сложните артефакти, вярва точно обратното, че същността на модата е дълбоко проста. Той се аргументира с това, като показа колекция, лишена от прекалени детайли, излишни трикове и угодни на тълпата разсейвания. Това беше простотата в нейния най-майсторски вид, тържество на въображението, екстравагантна семплост.

Драпирането, една от най-предизвикателните конструкции на висшата мода, бе в основата на представените визии, изпълвайки силуетите с жизненост, модерност и с въздействието на изтънчения каприз, толкова присъщ на естетиката на Valentino. Пелерини с качулки се превърнаха в „мантии на съвременните мадони, прикривайки корсажи с оголващи кожата разрези. Това, което Пиколи сякаш се постара да постигне, бе ефект на почти никаква гравитация.